Въпреки пандемията българите са по-щастливи в сравнение с миналата година. Това показва националният „Индекс на щастието“.
Противно на очакванията изследването за 2021 г. не регистрира катастрофа при крайния резултат, а точно обратното – поредно леко движение нагоре, с което основният показател в момента на изследването е 57 точки от максимално възможните 100 точки.
Проучването е направено от „Мениджър Нюз“ сред 1000 респонденти на възраст 18+. Методологията обхваща 12 измерения, всяко от които с по няколко индикатора, а скалата на измерване е от 0 до 100 точки, където 100 е пълното щастие, а 0 - полюсът на абсолютното нещастие.
В отделните области се отчита ръст при задоволството от околната среда и стандарта на живот. Спад усещането за щастие при държавното управление, благосъстоянието и достъпа до култура и образование.
„Да, някои параметри са се влошили, паднал е индексът по компонента „управление“, влошили са се нещата при „субективното благополучие“ – голяма част от българите твърдят, че качеството им на живот е по-лош преди пандемията. Обаче индексът на щастие хваща много неща и се вижда, че това е компенсирано от други неща“, обясни социологът Живко Георгиев.
Изследването показва, че заради пандемията 69% от българите са ограничили силно контактите си. Над половината от запитаните са отговорили, че са се чувствали депресирани, а над 30% отчитат спад в доходите си.
Проучването се прави за трети път в България. Георгиев обясни, че са разработени „инструменти“, които измерват щастието, а индексът показва накъде се движи социумът.
„Искахме да проверим дали българите са най-нещастната нация в света. Разговорът за щастието на нацията е най-важният на ниво държава. Смятаме, че това трябва да бъде измерителят, който трябва да бъде в центъра на дебата на всички политики“, каза главният редактор на „Мениджър Нюз“ Ирина Велева.
Организаторите на проучването днес ще търсят отговор на въпроса „Има ли дигитално щастие“ и „Какъв е законът за щастието“ в специално организирана дискусия.
