Украйна е един от най-големите производители в света на пшеница, ръж и слънчоглед. Ще попречи ли войната на сеитбата и ще успеят ли фермерите там да засеят новата реколта?
Войната продължава, а времето за сеитба вече е започнало и нивите трябва да бъдат засети.
Военните действия, ако не отнемат живота, напълно го спират. Фермерите в Украйна са сблъскват с нови предизвикателства и страхове. Заплахата от смърт не плаши хората толкова, колкото заплахата от глад.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Когато започна войната, всичко спря, всичките седяхме вкъщи, но после се върнахме на работа“, споделя местна жена.
Украйна е на второ място по износ на зърно в света, така че проблемът с оцеляването е грижа за повече от една страна. За да избегнат хуманитарна катастрофа, фермерите набързо се връщат към задачите си.
„Остана да засеем още около 200-250 хектара слънчоглед и 75 хектара царевица. Практически всичко е засято“, споделя Димитър Кюрчи.
Казва, че „нямаме страх от война, имаме повече страх от суша“.
„Ще има хляб! Ние сме уверени, защото има запаси. Малко са, но все пак... И брашно има. Около 20 тона запас, а има и зърно“, категоричен е Димитър.
Криничное или Чушмелий е българско село в южната част на Украйна. Традиционно жителите му се занимават с винопроизводство и арпаджик в индустриален мащаб. И тази година хората не се страхуваха да рискуват да инвестират в занаята си.
„Не се закъснява с нищо. Слава богу ситуацията у нас позволява да работим и работим. Как да не ги е страх? Хората няма друг избор“, казва местният жител Васил.
„Ситуацията е горе долу стабилна. Хората взимат толкова земя колкото през миналата година“, казва Димитър Кюрчи.
Никой не знае колко дълго ще продължи войната и какъв ще бъде следващият ход на противника, дали метеорологичните условия ще бъдат благоприятни за земеделието в този регион, така че трудно е да се правят прогнози за реколта и обеми, но вече сега, поради сраженията, земеделците са изправени пред нови трудности и предизвикателства.
„Няма тор, няма и гориво. Мисля, че ще се измъкнем от ситуацията, но е много трудно“, казва Димитър.
Във времена на война смъртта и животът винаги вървят ръка за ръка. През пролетта селяните традиционно отглеждат пилета и други животни.
Домашните птици обвързват местните да останат и да се грижат за тях, но хората не се страхуват от това.
Алина е била известно време евакуирана в България и е плакала да си дойде по-бързо вкъщи най-много заради любимите си животни.
„Страхувах се, че може нещо да им се случи“, казва момичето и споделя, че не си представя живота без животните.
Катерина Станева споделя, че е нямала план за евакуация, „защото ние няма къде да отиваме, да се евакуираме, свекървата все думаше: "Каман на място тежи", каквото ще бъде. Ние въобще нямахме планове да бягаме. Каквото ще бъде, ще бъде“.
„Сеем, взехме посев. А ако дойдат бежанци, ще се радваме да ги приемем. Съчувстваме им. И молим Бог да помага тази война да свърши. Таз война да се свърши, да не убиват деца, майки, седят в мазета, няма какво да ядат“, казва Катерина.
Любовта към земята е превърнала този регион в рай. Въпреки факта, че земята е суха и е зона на рисково земеделие, усърдието на бесарабските българи и вярата им в най-доброто задължително ще спаси тях и страната им от гладна смърт.