Ще попречи ли войната на сеитбата в големия зърнопроизводител Украйна?

Украйна е един от най-големите производители в света на пшеница, ръж и слънчоглед. Ще попречи ли войната на сеитбата и ще успеят ли фермерите там да засеят новата реколта?

Войната продължава, а времето за сеитба вече е започнало и нивите трябва да бъдат засети.

Войната в Украйна: Руското настъпление в Донбас спира, нови санкции срещу Кремъл

САЩ ще предоставят на Украйна военна помощ за още 100 млн. долара

Военните действия, ако не отнемат живота, напълно го спират. Фермерите в Украйна са сблъскват с нови предизвикателства и страхове. Заплахата от смърт не плаши хората толкова, колкото заплахата от глад.

Снимка: btvnovinite.bg

„Когато започна войната, всичко спря, всичките седяхме вкъщи, но после се върнахме на работа“, споделя местна жена.

Украйна е на второ място по износ на зърно в света, така че проблемът с оцеляването е грижа за повече от една страна. За да избегнат хуманитарна катастрофа, фермерите набързо се връщат към задачите си.

„Остана да засеем още около 200-250 хектара слънчоглед и 75 хектара царевица. Практически всичко е засято“, споделя Димитър Кюрчи.

Казва, че „нямаме страх от война, имаме повече страх от суша“.

Снимка: btvnovinite.bg

„Ще има хляб! Ние сме уверени, защото има запаси. Малко са, но все пак... И брашно има. Около 20 тона запас, а има и зърно“, категоричен е Димитър.

Криничное или Чушмелий е българско село в южната част на Украйна. Традиционно жителите му се занимават с винопроизводство и арпаджик в индустриален мащаб. И тази година хората не се страхуваха да рискуват да инвестират в занаята си. 

„Не се закъснява с нищо. Слава богу ситуацията у нас позволява да работим и работим. Как да не ги е страх? Хората няма друг избор“, казва местният жител Васил. 

„Ситуацията е горе долу стабилна. Хората взимат толкова земя колкото през миналата година“, казва Димитър Кюрчи.

Снимка: btvnovinite.bg

Никой не знае колко дълго ще продължи войната и какъв ще бъде следващият ход на противника, дали метеорологичните условия ще бъдат благоприятни за земеделието в този регион, така че трудно е да се правят прогнози за реколта и обеми, но вече сега, поради сраженията, земеделците са изправени пред нови трудности и предизвикателства.

„Няма тор, няма и гориво. Мисля, че ще се измъкнем от ситуацията, но е много трудно“, казва Димитър.

Във времена на война смъртта и животът винаги вървят ръка за ръка. През пролетта селяните традиционно отглеждат пилета и други животни. 

Домашните птици обвързват местните да останат и да се грижат за тях, но хората не се страхуват от това.

Алина е била известно време евакуирана в България и е плакала да си дойде по-бързо вкъщи най-много заради любимите си животни.

„Страхувах се, че може нещо да им се случи“, казва момичето и споделя, че не си представя живота без животните.

Катерина Станева споделя, че е нямала план за евакуация, „защото ние няма къде да отиваме, да се евакуираме, свекървата все думаше: "Каман на място тежи", каквото ще бъде. Ние въобще нямахме планове да бягаме. Каквото ще бъде, ще бъде“.

„Сеем, взехме посев. А ако дойдат бежанци, ще се радваме да ги приемем. Съчувстваме им. И молим Бог да помага тази война да свърши. Таз война да се свърши, да не убиват деца, майки, седят в мазета, няма какво да ядат“, казва Катерина.

Любовта към земята е превърнала този регион в рай. Въпреки факта, че земята е суха и е зона на рисково земеделие, усърдието на бесарабските българи и вярата им в най-доброто задължително ще спаси тях и страната им от гладна смърт.