"Може някое купесто облаче да гръмне, но като цяло се очертава слънчево време, което няма с какво интересно да коментираме", каза в „Тази сутрин“ климатологът проф. Георги Рачев.

„Синоптичната обстановка в края на тази и в началото на следващата седмицата е мижава, лежерна, безизразна и дори бих казал скучна“, каза той.

В понеделник ще има студен фронт, който обаче "ще остане само в сферата на облачността".

„Очаква ни облачно, но топло време“, каза още Георги Рачев, допълвайки, че в почти цяла Европа времето ще е хубаво. 

„Няма какво да се коментира за почивните дни в София – очаква ни топло време с много слънце. Тук-там може да има някакво купесто облаче, което да гръмне, но нищо особено“, каза още метеорологът.

По думите му температурите в Пловдив ще останат без промяна през следващите дни. Там ще е малко по-топло, в сравнените с останалата част от страната.

„Бургас и районът е подходящ за плаж. Разликата е само в това, че морската вода ще е по-топла с половин градус в сравнение с миналата седмица. На север времето ще е същото, но около Варна може да се появяват облачета, колкото да скрият за малко парещото слънце“, посочи още той.

По поречието на Дунав температурите могат да достигнат 38-40 градуса, преди да дойде лекото захлаждане в средата на следващата седмица, посочи климатологът.

 

„Много е хубаво за туризъм в планината, но е добре да се тръгва сутринта, защото е възможно да има някоя лятна буря в късния следобед над Пирин и Родопите“, посочи още той.

По думите на проф. Рачев в Гърция времето е още по-скучно – там остава доста топло, като на места температурите ще са опасно високи.

Проф. Георги Рачев припомни, че Европейската агенция за наблюдение и изследване на климата „Коперник“ е определила отминалия месец за втория най-топъл юли откакто съществуват метеорологичните изследвания.

„Юли 2024 г. е с четири стотни по-топъл от юли 2023 г. Проблемът е, че това е 13-ият пореден месец с толкова високи температури. Повече от една година ние имаме рекорд след рекорда“, поясни той.

От думите му стана ясно, че цяла Източна Европа, както и южните райони на Стария континент, са станали по-топли, докато Западна Европа е станала по-дъждовна.