На 19 януари 2017 г. Румен Радев положи клетва като петия президент на България. Още тогава даде заявка за силно политическо присъствие: „Като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но и няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване“.
Така се стигна и до първия скандал между него и депутатите, които подвикваха в зала. Той не им остана длъжен: „Имате още една седмица“. След това 43 НС беше разпуснато, а президентът сформира служебно правителство.
Още в първото си интервю за bTV Радев определи като свой приоритет съдебната реформа и коментира статута на главния прокурор и идеята прокуратурата да е отделна структура: „Самият претекст за вадене на главния прокурор ми се вижда алогичен, така той ще стане още по недосегаем“.
Мандатът на Румен Радев беше белязан от редица конфликти. На 9 юли 2020 г. прокуратурата влезе в президентството. Малко по-късно Румен Радев излезе от врата на институцията с вдигнат юмрук и се присъедини към гражданите, които видяха в акцията политическа разправа с държавния глава.
Задържани и с повдигнати обвинения бяха секретарят на президента Пламен Узунов, съветникът му Илия Милушев както и бизнесменът Пламен Бобоков. Бобоков и Узунов бяха обвинени в престъпен сговор с цел търговия с влияние, а Милушев - в атака срещу шефа на разузнаването.
„Ние работим с доказателства и не е проблем наш, че Узунов получава решение на ВАС преди да са публикувани и подписани, че опитва да съдейства за паспорти (…) Че съдейства за заличаване на крими регистрация“, заяви главният прокурор Иван Гешев.
Няколко месеца по-късно всички арести бяха обявени за незаконни, но за пръв път в историята изтекоха СРС-та на телефонни разговори, в които участва и президентът. Според данните става дума за разговор на командира на ВВС генерал майор Цанко Стойков с непознат мъж, който според държавното обвинение вероятно е държавният глава. Двамата си говорят за проверка на антикорупционната комисия, свързана със съпругата на президента.
Отношенията на Румен Радев и бившия премиер Бойко Борисов често се изостряха и бяха на ръба на добрия тон. Темите бяха най-разнообразни – самолети, съдебна реформа, избори, шпионски скандали и службите за сигурност.
„Когато ДАНС обслужва определени партии и личности, няма как да се преборим с корупцията по високите етажи на властта. Затварянето на очите за огромни нарушения и корупционни скандали без никакво действие е причината да няма никакви резултати в борбата с корупцията и години наред чужди шпиони действат из България“, заяви Радев.
Борисов също беше недоволен от правоохранителните органи – но след като се оказа извън властта. Той говореше за „еднолична власт като през 1944 г“.
Румен Радев беше номиниран за президент от БСП. Но за пет години отношенията му със столетницата се усложниха. До нощта на изборите и медиите, и избирателите си задаваха един основен въпрос – има ли противовес „Радев – Нинова“. Денят след изборите показа ясно – има. Тогава Нинова подаде оставка заради „катастрофалния“ изборен резултат на партията, но сподели изненадата си, че искане за оттегляне е дошло и от инициативния комитет на готвещия се за балотаж в този момент Радев.
Гражданството на Кирил Петков и кой коя родина носи в сърцето си допринесе за изострянето на тона. Темата с майката родина тръгна от посещение на Мустафа Карадайъ от ДПС в Турция и ескалира на среща в президентството. Лидерът на партията след това заговори за „лицемерието в политиката“.
На финала на първия си мандат и в навечерието на втория Румен Радев връчи мандата на действащия премиер. Така 2022 г. завари България с нов парламент, нов кабинет и преизбран за още пет години държавен глава.
