„Не купувайте обещания за здраве“: Всеки трети българин взема здравни решения под влияние на реклами и интернет

Подвеждаща здравна информация, нерегламентирани лекарствени продукти и препарати с недоказан ефект все по-често достигат до потребителите, особено чрез интернет. За рисковете и начините за предпазване от опасни продукти разговаряме с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов и организатора на кампанията „Здраве без риск“ Десислава Власакиева.

Повод за разговорa е и поредният случай на незаконен внос на продукти за отслабване. Само преди дни във Варна бяха заловени 85 000 лепенки за отслабване при опит за незаконен внос и контрабанда. „Самият факт, че вашите колеги преди около един час съобщиха, че във Варна са заловени 85 000 лепенки за отслабване с опит за незаконен внос и контрабанда, е достатъчно показателен колко огромен е проблемът. Това се случва на ежедневна база“, коментира Десислава Власакиева.

По думите ѝ институции като Изпълнителната агенция по лекарствата и ГДБОП работят по разкриването на подобни случаи, но проблемът е много по-голям, отколкото обществото предполага. „Категорично мога да заявя, че това се очертава като една съвременна пандемия и това е причината да стартираме подобна кампания“, заяви Власакиева.

Все повече незаконни лекарства се предлагат онлайн

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов също определи проблема като изключително сериозен. „Действително мащабът на този тип деяния е изключително сериозен. Няма незасегната държава в Европейския съюз, като, разбира се, има специфики на национално ниво“, каза Кирилов.

По думите му през последните месеци в България все по-често се наблюдава незаконно предлагане в интернет на неразрешени за употреба лекарствени продукти.

Една от основните трудности пред институциите е установяването на реалните извършители. „Към момента основното предизвикателство е, че обикновено се стига до фиктивни лица или такива, които са само приносители на пратките през куриерските компании“, обясни Кирилов. Той посочи, че благодарение на съвместната работа между институциите вече е образувано административнонаказателно производство срещу юридическо лице. „Беше съставен акт в края на месец август на юридическо лице, като предвидената санкция е сериозна – близо 38 000 евро“, каза директорът на Агенцията по лекарствата.

Незаконната търговия – чрез сайтове и социални мрежи

Конкретният случай е свързан с продукт за отслабване, предлаган в интернет.

„Става въпрос за продукт, който се е предлагал в интернет, отново таргетиращ отслабването – известните пептиди. Колегите от агенцията извършват контролна покупка, разбира се, без да се представят. Впоследствие, след като съберем всички документи, ги предоставяме на ГДБОП и вече те предприемат действия по установяване и издирване на лицето“, обясни Кирилов.

По думите му в конкретния случай служителите са успели сравнително бързо да установят лицето, което стои зад незаконната продажба. „Това ни позволява да съставим акта и да се върви към наказателно постановление. Има още два такива случая, които са в по-напреднал етап. Гарантираме ви, че ще полагаме максимални усилия да се стигне до максимален брой лица, които извършват незаконна дейност“, допълни той. Въпреки предвидените санкции обаче институциите не могат да гарантират, че подобна търговия ще бъде напълно прекратена.

„За съжаление, няма как да се даде такава гаранция. Интернет пространството предлага изключителни възможности за съвременния живот, но съответно крие и големи рискове“, каза Кирилов.

Лекарствата за отслабване не трябва да се купуват от интернет

Според Кирилов е особено важно хората да знаят какви рискове поемат, когато купуват подобни продукти онлайн.

„Прилагането на такъв тип лекарствени продукти, които са за отслабване, трябва да се случва задължително след медицински преглед. Закупуването на лекарствения продукт трябва да се случва от аптека, след електронна рецепта, издадена от съответния медицински специалист, и след назначените медицински изследвания“, подчерта той. Всички останали начини за придобиване и употреба крият сериозни рискове за здравето.

„Всяко останало действие е свързано с изключително сериозен риск за здравето на пациентите. Вече в световен мащаб има данни за доста сериозни усложнения, свързани с прием на продукти, за които не се знае нито съставът, нито как са съхранявани“, каза Кирилов.

Всеки трети българин взема здравни решения под влияние на интернет

Според данни от социологическо проучване на „Тренд“, направено във връзка с кампанията „Здраве без риск“, значителна част от българите се доверяват на информация в интернет, когато става въпрос за тяхното здраве.

„Самият факт, че всеки трети българин е направил избор за здравето си под влияние на реклама или интернет, а четирима от десет са приемали продукти по препоръка на немедицинско лице, за мен е достатъчно красноречив“, каза Десислава Власакиева. Само 39% от българите вземат решение за здравето си благодарение на препоръка от лекар специалист.

Власакиева, която е и управител на медико-дентален център, посочи, че резултатите от проучването съвпадат с наблюденията ѝ от ежедневната работа с пациенти.

„Мога да ви уверя, че тези резултати категорично потвърждават моите наблюдения на ежедневна база“, каза тя.

Лекарите не знаят какво лекуват

По думите ѝ един от най-сериозните проблеми е, че лекарите често не знаят какъв продукт е приемал пациентът.

„Последствията са такива, че ние не можем да измерим риска. Докторите не са в състояние да лекуват, когато не знаят какво е приемано. Ние не знаем произхода на препарата, който е прилаган, нито състава“, обясни Власакиева. Тя подчерта, че значение има и начинът, по който продуктът е бил съхраняван.

„Не трябва да пренебрегваме факта, че не знаем и как е съхраняван. Това е огромен риск. При неправилно съхранение качествата на продукта се изменят дори в неговия оригинален вариант, камо ли при продукти с неясен произход и състав“, каза тя. Според нея целта на кампанията „Здраве без риск“ е да се предотвратят подобни случаи чрез по-добра информираност на хората.

Посланието е просто: „Проверявайте какво купувате, проверявайте какво съдържа и проверявайте кой го прилага.“