Лекарствата за отслабване може да повишават риска от рядко заболяване, водещо до загуба на зрение

Мащабен анализ на медицински данни показва възможна връзка между семаглутида – активно вещество в широко използвани лекарства за диабет и отслабване – и рядко, но сериозно заболяване на зрителния нерв, съобщава уебсайтът „PsyPost“. Изследването обхваща данни за 1 593 554 пациенти и установява по-висок риск от неартериална предна исхемична оптична невропатия (NAION) при приемащите семаглутид.NAION възниква, когато кръвоснабдяването на зрителния нерв бъде нарушено. Това може да причини внезапна и безболезнена загуба на зрение, обикновено само на едното око, като увреждането често остава трайно. Сред известните рискови фактори са високото кръвно налягане, диабет тип 2, сънната апнея и определени анатомични особености на зрителния нерв.

Семаглутидът принадлежи към групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Медикаментите от този клас потискат апетита, забавят изпразването на стомаха и стимулират отделянето на инсулин. Поради ефективността си те се използват все по-широко както при диабет тип 2, така и при затлъстяване.В основния анализ изследователите установяват относителен риск 2,52 пъти по-висок при приемащите семаглутид спрямо пациентите, които не използват GLP-1 медикаменти. Статистическият модел показва 99,9% вероятност действителният риск да е повишен. При пациентите с диабет връзката е още по-изразена – относителният риск достига 2,41 пъти.Въпреки това заболяването остава изключително рядко. Анализът отчита приблизително 118 случая на 100 000 души, приемащи семаглутид. При всички изследвани GLP-1 медикаменти честотата е около 85 случая на 100 000 души. Именно ниският абсолютен риск е важен при оценката на резултатите.Механизмът на възможната връзка все още не е изяснен. Една от хипотезите е, че понижаването на кръвното налягане, свързано с лечението или с бързото отслабване, може да намали кръвоснабдяването на зрителния нерв при предразположени пациенти. Диабетът и затлъстяването обаче сами по себе си са сериозни рискови фактори за съдови и нервни увреждания.Именно тук е основното ограничение на изследването: то се основава предимно на наблюдателни данни и не може да докаже, че семаглутидът директно причинява заболяването. Други фактори, свързани със здравословното състояние на пациентите, може да обясняват част от установената разлика.Последвалите метаанализи през 2026 г. също дават противоречива картина. Едно по-ново изследване, включващо над 4,8 милиона души, не открива статистически убедително общо увеличение на риска след корекция на факторите, които могат да изкривят резултатите. Авторите оценяват сигурността на доказателствата като ниска или много ниска и подчертават значителната разнородност между отделните проучвания.Друг метаанализ, публикуван през 2026 г., установява повишен риск в наблюдателните проучвания при пациенти с диабет, но не открива убедителни доказателства за такъв ефект при хората, приемащи семаглутид с цел отслабване. Рандомизираните клинични изпитвания също не показват статистически значимо увеличение на риска, макар че броят на случаите е твърде малък за категорични изводи. Така натрупаните данни засега сочат възможен сигнал за повишен риск, но не доказват причинно-следствена връзка. Абсолютната вероятност от развитие на заболяването остава много ниска, докато ползите от семаглутида при диабет и затлъстяване са добре установени.Учените препоръчват допълнителни дългосрочни изследвания, които да изключат влиянието на диабета, затлъстяването и останалите съдови рискови фактори. При внезапна загуба или съществена промяна в зрението по време на лечение с подобни медикаменти е необходима бърза офталмологична оценка.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google