Повече от 200 години след създаването на първия български буквар на пазара у нас вече има десетки различни издания. Как се е изменил обаче първият учебник през годините, какво е отпаднало и какво се е запазило в съдържанието му?

38 години Тони Николова работи като учител. Срещаме я в класната стая и казва, че през ръцете ѝ са минали над 100 различни буквара:

„Започнах през 1987 година да работя, значи още преди промените, което означава. че започнах да работя с буквара, с който аз съм учила“.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Произведения за Ленин, Сталин и Георги Димитров присъстват в почти всеки учебник до 1989 г.

„Деветосептемврийският преврат и събитията след това намират много силно отражение в текстовете на тези книжки, с които децата се учат да четат в тях има много текстове посветени на Георги Димитров, на Вълко Червенков на Сталин на Ленин, дори и илюстрациите, когато уж подпомагат възприемането на дадена буква от децата, пак , така че този период много ясно отчетливо се вижда в по-старите учебници“, казва Кина Андреева, която е главен редактор.

Робот, таблет и телефон пък са думите, които се срещат най-често в новите издания.

„Смениха се поколения и съвременните деца имат съвсем други изисквания към материала, който им се поднася и за да може тяхното внимание да бъде приковано, то трябва а бъде цветно, трябва да бъде динамично, въпреки че е на хартия“, допълва тя.

Министерството на образованието и науката одобрява буквари, които покриват конкретни изисквания, а всяко училище има правото да избере кой от тях да използва.

„В началото, когато започнах да работя, бяха с твърди корици, в по-малък формат, много леки, с дебела хартия и нелъскава, в никакъв случай, защото дава отблясък от лампата, от светлината, от прозореца и пречи върху съсредоточаването на децата. Тежестта на учебника е поне два пъти по-тежък“, казва г-жа Николова.

Снимка: bTV

А експертите са категорични, че няма как букварите да не се изменят с времето. Но произведения като „Аз съм българче“ със сигурност ще продължат да възпитават още поколения.

„В най-старите букварчета действието винаги се развива или на нивата, или на ТКЗС-то, или в завода, нещо се строи… има и разбира се много текстове от Елин Пелин, от Елисавета Багряна, от Гео Милев, от Иван Вазов, от Ран Босилек, част от които присъстват и в днешните букварчета, защото си остават неделима част от българското наследство“, обяснява Кина Андреева.

„Не бива да забравяме основата си, откъде идваме и кои сме ние, така е нашите деца трябва също да го зная. Нямам против да има нови произведения, в никакъв случай, просто трябва да бъдат добре поднесени, а „Аз съм българче“ е нещо, което просто никой не бива да пропуска в живота си“, напомня учителката г-жа Николова.

А как ще променя обогатява букварът в следващите години предстои да видим...

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK