Откритие на български учени за нов пробиотичен щам, който понижава нивата на стрес и подобрява съня, отново насочи вниманието към силата на микробиома и ролята на пробиотиците за здравето.
Темата коментира клиничният токсиколог д-р Даниела Петрова в „Подкаст за здраве“, където разказва как полезните бактерии влияят не само върху имунната система, но и върху психо-емоционалния баланс.
„Силата на имунния ни отговор зависи пряко от състава на чревните бактерии – от микробиома. Затова балансът между полезни, неутрални и условно патогенни микроорганизми е ключов“, обяснява д-р Петрова.
България и най-древният пробиотик в света
Пробиотиците са живи полезни бактерии, които подпомагат чревната флора, а България е световно призната със своя национален пробиотик – Lactobacillus bulgaricus, съдържащ се в киселото мляко.
Исторически данни сочат, че млечно-киселата ферментация в региона около Черно море датира отпреди близо 7000 години. В началото на XX век руският учен Иля Мечников свързва консумацията на ферментирали млечни храни с дълголетието на българските селяни. По-късно Япония подписва дългосрочен договор с България за внос на патентования щам като част от стратегията си за превенция на онкологични заболявания.
„Повече от половин век този договор се преподписва“, посочва д-р Петрова.
Не всеки пробиотик е истински
По думите ѝ пробиотичните щамове се делят на индустриални и истински пробиотични. Последните имат доказани здравни ефекти върху организма.
„На етикета задължително трябва да има буквено-цифрово означение след името на щама – например Lactobacillus bulgaricus DWT1. Това показва, че щамът е оригинален и изследван за безопасност“, обяснява тя.
Д-р Петрова съветва потребителите да проверяват и сайта на производителя за клинични данни и информация за генерацията на пробиотика. За да има реален ефект, той трябва да бъде поне от четвърта генерация.
Новият щам, който влияе на менталното здраве
Все по-голям интерес в науката предизвиква връзката между червата и мозъка. В този контекст навлиза и понятието „психобиотици“, пробиотични бактерии, които въздействат положително върху централната нервна система.
През 2011 г. български учени откриват първия в света воден пробиотичен щам в извор в Стара планина. След заквасване на пастьоризирано мляко с вода от извора се получава йогурт с уникални свойства.
Ефектите му са изследвани при млади мъже, участвали в дългосрочна морска експедиция до Антарктида. Данните показват, че консумиралите щама имат по-ниски нива на стрес и по-добър физиологичен сън в сравнение с контролната група.
Пробиотици, антибиотици и имунитет
Д-р Петрова подчертава, че антибиотиците са животоспасяващи, но сериозно нарушават микрофлората, което може да доведе до тежки дизбактериози и гъбични инфекции.
„Препоръчвам пробиотикът да се приема сутрин на гладно, а антибиотикът – поне два часа по-късно. След края на лечението пробиотикът трябва да продължи още 15 дни“, съветва тя.
Според нея науката все по-категорично доказва ползите от локалното и сезонното хранене, затова е важно българската аудитория да се доверява на регионалните пробиотици.
„Хранителната терапия и стандартната медицина трябва да вървят ръка за ръка“, категорична е д-р Петрова.
