„Да кажеш, че си минал, преживяваш или си преживял тази история е крайно невярно. Никога не я преживяваш, никога не минаваш през нея, оставяйки я отзад, ти живееш с нея и с времето се учите да се стиковате с трагедията, за да можете да оцелявате. Не е естествения ми хабитат и се уча да живея с това. Ако откажа да го приема и откажа да искам да продължа, то не бих била нужна никому“.

Снимка: bTV

Това каза в „Тази сутрин“ Ани Стоянова - майката, която загуби 15-годишната си дъщеря Даная, но дари органите ѝ и спаси живота на четирима други.

„Моята Коледа вече е различна носи повече тъга“, така започва равносметката си за годината Ани Стоянова.

„Коледа за мен вече е изчерпана от онзи смисъл, който имаше преди. Допреди 7-8 месеца бях много щастлив човек, но от онези, които осъзнаваха, че са щастливи. Когато Даная си отиде, това нещо се счупи, но Коледата трябва да остане топла за другите ми деца и да продължи да носи онзи сплотен уютен смисъл. Нищо не лекува раната, особено спомените. Не е само Коледа, свързвам всичко с Даная, дори минавам покрай някой магазин, виждам рокля и искам да ѝ я купя. Каквото и да говоря, да мисля и правя тя сякаш стои като фон и аз всяка секунда я питам „харесва ли ти, одобряваш ли го“. Всеки ден я търся в нещо и много често я намирам“, сподели Ани Стоянова, председател на фондация „Даная“.

Сила ѝ дава именно това, че дъщеря ѝ остава на този свят, като става донор и спасява живота на четирима души.

„Това беше първото нещо, което се сетих, след като чух за мозъчна смърт. Не съм мислила. Когато много искаш да запазиш нещо, правиш всичко възможно. Това, че ги има ми е достатъчно. Това, че ми се обадиха за Коледа ми беше абсолютно достатъчно“, допълни тя.

Снимка: bTV

А според одита на „Медицински надзор“ при лечението на Даная няма никакви установени нарушения.

„По документи всичко е точно, дори там пише, че аз не съм ходила да взимам медикамент от ИСУЛ, а са го имали наличен. Има и доста други скандални неща. Чакаме да окомплектоваме всичко и започваме със съдебните битки“, каза Ани Стоянова.

В битките с трагедията ѝ помагат нейните близки и приятели.

„Ако останеш сам в тази история си облечен на гибел, няма как да оцелееш. След Даная освен нейния живот и моят беше приключен. Тогава се появиха невероятни хора, които буквално ми спасиха живота. Болката е толкова силна, че дори не ти дава да си поемеш дъх. Ако няма някой, който да счупи тези окови, като ти праща любов и обич и когато ти опитваш да дадеш такава, болката бива нападната от всички страни и в един момент успява да се пропука“, допълни майката.