Високите цени на зеленчуците в магазините са сред най-обсъжданите теми за българските потребители през последните седмици. Докато на щанда цените изглеждат твърде високи, българските производители получават значително по-ниски суми за продукцията си. Каква е реалната цена на зеленчуците и къде отива разликата - отговорите ще търсим с Мариета Димитрова.
"Предизвикателствата и затрудненията са големи. До миналата година някои работи, които сме ги взимали например на цени в лева, сега всичко е в евро. Всичко поскъпна. Разсад, добавки, всичко е по-скъпо, затова и крайният продукт е по-скъп", коментира Стоян Грозданов, производител.
Той коментира, че зеленчуците от Гърция са по-евтини заради климата, а и държавата стои зад зеленчукопроизводителите, но тук се отопляват оранжериите и в България излиза по-скъпо. Според него държавата трябва да спре вноса - докато не се продадат нашите зеленчуци, да не се вкарват чужди.
Мерките срещу ръста на цените ще бъдат обсъдени днес в МС с представители на регулаторни и контролни и органи, ще участват и браншови организации в сектор земеделие и храни. Какво ще проработи и какво не от предложенията на управляващите ще коментират Димитър Зоров- председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и икономистът Михаил Кръстев.
"За производствените разходи всички виждат ръста на петрола и горивото. Опаковките, пластмасовите бутилки, фолиото нарастват със същия темп. Всички искат спирането на ръста на цените, но през последните 10 месеца цените не можеш да ги увеличаваш, защото никой от производителите не иска да влиза в тази спирала от проверки. Основният проблем за производителя - особено високите надценки, които са към крайния потребител. За млечните продукти, според КЗК увеличенията са между 70 до 110%. И производителите и търговците имат разходи, трябва да се разбие тази несправедливост", коментира Димитър Зоров.
Той поздрави "Прогресивна България", че "бръкна в кошера".
"Нашето виждане в млечния бранш е, че трябва да има поне за три или шест месеца таван на надценката", смята Зоров.
Според икономистът Михаил Кръстев таван на надценките не са ефективни мерки и от икономическа гледна точка, тъй като те не могат да доведат до спад на цените в най-различни стоки и услуги. Напротив - това, което могат да доведат е евентуален недостиг на въпросните стоки и услуги. Това е икономически доказано. Ние не можем да говорим за непосилни цени, когато имаме статистика, която отчита ръст на потреблението. Ако ние употребяваме повече, отколкото сме употребявали миналата година по същото време това означава, че цените не са непосилни.
"Инфлация се бори по два начина - чрез ограничаване на паричното предлагане, което ние не правим, теглейки нови дългове. Ние увеличаваме паричното предлагане. Ако погледнем статистиката на БНБ паричното предлагане в България през последните 5 години нараства много повече отколкото е растежа на икономиката. Другият начин, с който може да се бори инфлацията е ограничаване на потреблението - това, което ни е скъпо, не го взимаме или намаляваме потреблението.
Повече вижте във видеото.
