Управителният съвет на БНБ утвърди плана в помощ на длъжниците, изготвен от Асоциацията на банките.
Задълженията могат да бъдат разсрочвани за срок от 6 месеца, но не по-късно от 31 декември. Крайната дата може да варира в зависимост от това кога клиентът е поискал да се възползва от отсрочването.
За да може да се използва правото на мораториум, към 1 март, съответният кредит трябва да е бил редовно обслужван или с просрочие не повече от 90 дни.
Могат да се разсрочат целите месечни вноски, което включва и главница и лихва. Друга възможност е да се избере отлагане на плащането само за главницата. Този гратисен период няма да води до промени по ключови параметри на кредитния договор, например вече договорените лихви.
След изтичане на гратисния период, банките ще изготвят нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга.
Мерките в помощ на хората и фирмите с кредити в България не се различават много от тези в останалите европейски страни, заяви банкерът Левон Хампарцумян в „Тази Сутрин“, но отбеляза, че другите страни имат по-мощни икономики и това дава давление в настоящата ситуация.
„Тези мерки са за добросъвестни клиенти на банките, а тези, които са били в затруднение преди кризата, няма да видят разлика и няма да има голямо отражение“, смята банкерът.
„Тези мерки са навременни и са свързани до голяма степен с това, че не знаем кога ще свърши кризата и как ще свърши. В целия свят мерките са насочени към това да се купи време. Докато се разбере след това как ще се възстановява икономиката. Възстановяването ще отнеме повече от 6 месеца“, каза Хампарцумян.
През тези 6 месеца трябва да се търси модел за преструктуриране на задълженията.
„Това, което е важно, и за физически лица, и за фирми е още от сега да си говорят с банките за възможностите, които ще има, за новите бизнес модели, за новата оценка на риска. Те трябва да помогнат на банките, да ги убедят, да разберат характера на процесите и бизнеса след тази криза. И това е правилно решение, за да се върви напред“, смята Хампарцумян.