Две седмици преди президентските избори кандидатът за президент Николай Ненчев отвори вратите на личното си пространство. Пред „Тази сутрин“ той говори за грешките, прошката и думите, които все още дължи на семейството си.
Разговорът се проведе в читалището на село Чепинци – място, свързано с Петко Огойски, оставил дълбока следа в живота на Ненчев.
„Идвах често и продължавам да идвам заради много тясната си връзка с г-н Петко Огойски. Свързахме се в началото на 90-те години и имах възможността да чуя стотици негови разкази. Изключително благ човек, прекарал в най-тежките комунистически концлагери и затвори, но никога не загубил духа си, душата си, добрината си и най-важно – опрощението“, казва Николай Ненчев, кандидат за президент, издигнат от ПП „Български земеделски народен съюз“.
Дъщерята на Петко Огойски – Мария Иванова, показва витрина с негови лични вещи.
„Тук специално, в тази витрина, е събран почти целият живот на баща ми. Най-важните неща, които са го съпътствали през живота – неговото прословуто бомбе и вратовръзка. Това му е пишещата машина, с която е творил дълги години в неговия кабинет“, разказва Мария Иванова.
Тя показва и вещи от затвора. „Този цървул, който е носил тогава, този налъм е много интересен, защото в подметката отдолу са се криели листчета и моливчета, с които си е записвал идеите, които са му идвали през трудните дни и нощи“, казва още тя.
Ненчев си спомня за Огойски с думите: „Здравейте, борци неуморни!“ Така влизаше в офиса. С една кафява чанта с документи. Една кутия бонбони. „Ела ти сега тук, чеда мои“. Той беше много одухотворен човек. Той знаеше какво да каже. Член на Съюза на българските писатели. Едно докосване, като в храм, и си пречистен“.
По думите му именно това познанство му дава основание да продължи. „Наскоро ме питат: „Ако искате да видите някой, независимо от живите или от мъртвите, кой би бил той и какво бихте искали да му кажете?“. Разбирам смисъла на това, но ако трябва да искам да видя някого, бих искал да видя и г-н Огойски и да му се извиня, че ние не бяхме достойни да продължим тяхното дело. А трябва“, казва Ненчев.
Кандидатът за президент говори и за семейството си. Той посочва, че е роден в Ямбол, завършил е в София. Със съпругата му са заедно от 27 години, а децата му са на 22 и 26 години.
„Понякога се стряскам и се връщам назад. Знам, че отнех много от семейството си. Целият ми живот, политиката, беше свързан с пътувания, конгреси и конференции, учредяване на дружби. Това отне страшно много време“, казва Ненчев.
На въпрос дали съжалява, той отговаря: „Не съжалявам, защото това не помага. Пък и не съм от хората, които съжаляват“.
„Тежи ми, но не съжалявам“, добавя той.
Според Ненчев по-скоро има начин всичко това да бъде осъзнато. „Един ден децата да ми кажат, че си е струвало“, казва той.
„Не толкова категорично, колкото ми се иска. Те сигурно страдат за своето детство, за липсата на най-близкия им човек в семейството тогава, когато е било важно, тогава, когато са имали нужда от мен и когато съм ги лишавал от себе си“, коментира Ненчев.
Той посочва, че не може да се върне назад. „Надявам се да обръщам повече внимание на внуците или поне жена ми така ме успокоява“, казва кандидатът за президент.
„Отнемах от най-доброто от семейството си. Няма как да компенсираш примерно празник, на който не присъстваш. Няма как да компенсираш годишнина, когато си извън България. Няма как да компенсираш всички тези моменти, които не са се случили“, казва още Ненчев.
Той обяснява, че се е опитвал да обясни колко важно е това, което прави. „Че съм се посветил на една обществена, една политическа кауза, която изисква много“, посочва той.
На въпрос дали тази кауза е била важна, Ненчев отговаря: „Вярвам, че е така. Вярвам. Това беше целият ми живот“.
„Грешки съм допускал много в различни сфери. Кой не греши? Много грешки, за съжаление. Обвинявам себе си. Трябва да намеря начин да поискам прошка“, казва той.
„Има думи, неизказани към близки, към приятели, към семейството ми, към колектива, в който работя, към най-близкия ми екип. Думи, които още не съм изрекъл – на благодарност главно и колко много ги обичам всички“, добавя Ненчев.
На въпрос кога е натиснал спирачката, той отговаря: „Не, никога не натискам спирачката. Никога не спирам“.
Той споделя и какви съвети му дават децата му: „Те ми дават съвети да бъда по-спокоен, да бъда по-умерен, да мисля повече за себе си и да вземам повече почивка. И да се опитам да се успокоя вътрешно и да се смиря с това, което не мога да променя. Все хубави съвети“.
По думите му често казва „Извинявай“. „Сигурно и днес съм го казвал 3-4 пъти вече“, посочва той.
На въпрос кога за последен път е казал „Обичам те“, Ненчев отговаря: „Вчера, няколко пъти“.
А ако срещу него седи Николай Ненчев като дете, той би му казал да следва интуицията си.
„Всеки човек има своята вътрешна интуиция, която му подсказва. И ако ние се опитаме да променим посоката, т.е. генът, това, което му е дадено, ние може да направим голяма беля с това дете. Затова на първо място да слуша интуицията си, да бъде въздържан, смирен, да вярва в Бог. На първо място“, казва Николай Ненчев.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
