Хвърляме слънчев лъч и към един от най-новите празници в България, познат още като празник на хипитата или Джулай.
Името му подсказва, че отбелязва изгрева на първи юли, но подготовката започва още със залеза на предходния ден.
Хората се събират на морския бряг, където цяла нощ очакват изгрева под звуците на китара, в добра компания, с много веселие и питие в ръка.
Символиката пък е пряко свързана с песента на рок групата "Юрая Хийп", носеща името July Morning, а тя пък вдъхновена от романа на Дикенс - "Дейвид Копърфийлд".
И още интересни факти: интродукцията към парчето, която се изпълнява на орган, се използва вместо сватбен марш в много страни по света.
В България пък легендата разказва за войник, който бил цяла нощ на пост в казармата и си дал обещание, че никога няма да посреща празника сам. И така - до първото отбелязване на вълнолома във Варна, когато се събрали десетина души с касетофони, китари, бира и добро настроение.
Езикът като жив организъм и една история на 100 години с главни герои: буквите и политиците.
В края на 19 в. определен кръг български езиковеди, стремящи се към "демократизация", започват курс към опростяване на правописа.
Основното искане е премахването на буквата "ят" от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила.
От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и "левите" политици започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката.
На 1 юли 1921 г. това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Промяната е посрещната с неодобрение и е приета като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти.
Точката е сложена през 1945 година, когато дошлото след преврат правителство прави своя реформа, която изхвърля категорично двойното е от азбуката, а на нейно място въвежда в употреба т.нар. ятово правило.
