Колкото и непоклатими да изглеждат традициите на 1 март, толкова се изкушаваме да ви разкажем за момента, в който вместо 1 март - шведите посрещнали 30 февруари.
Това се случва в същинското начало на XVIII век - 1700 година, когато своенравните скандинавци решават да преминат към Григорианския календар, но не като останалите страни с добавянето на 11 дни, а плавно в продължение на 40 години като пропускат високосните.
Експериментът обаче на се понравил на шведския владетел Карл, който решил да се откаже реформата на календара и затова през 1712 г. през февруари били добавени два дни и така февруари се сдобил с 30-о число.
Не по-малко екстравагантна била идеята на руснаците. През 1929 г. в Съветския съюз решили да удължат февруари или по-скоро да преобразуват календара в 72 седмици по пет дни. В основата на промяната бил непрекъснатият производствен процес и подялбата на годината на 12 месеца от по 30 дни. Лесно и предвидимо - поне на пръв поглед.
Тук изниква въпросът какво се случило с останалите 5 или 6 дни, за да излезе сметката от 365/366 дни. Много просто - били обявени за "ваканционни" или дни извън календара.
