На 17 март 1845 г. ластиците се сдобиват с патент. Мястото е Великобритания, а откривателят Томас Ханкок, който е основател и на Британската индустрия за еластични материали.
Ханкок е разработил първата машина "Дъвкачът", която може да реже еластични ленти от гума и позволява употребата на рециклирана гума, като по този начин значително намалява отпадъчния продукт.
Ластиците са толкова важни, защото са евтини, надеждни и здрави. Използват се в медицината, рехаблитацията и модната индустрия, като държат дрехите и бельото близо до нашите тела, помагат ни да спортуваме.
През 2008 г. Джоел Уол от американския щат Флорида поставя рекорд на Гинес за най-голямата топка от ластици с тегло 3720 кг.
Някои хора цял живот остават неразбрани и недооценени, а някои го сбъдват късно дори след края на земния им път. Това е историята на един от най-великите художници и представител на постимпресионизма Винсент ван Гог, който започва да рисува през последните 10 години на своя живот. Той е автор на около 900 картини и 1100 рисунки.
Изследователите спорят дали геният е страдал от биполярно разстройство, шизофрения или епилепсия, утежнени от злоупотребата с алкохол. Всичко това са само интерпретации. Факт е, че талантливият художник се самоубива през 1890 г., когато е едва на 37 години.
Ван Гог не се радва на голяма популярност приживе и успява да продаде само една картина през краткия си житейски път - Червеното лозе в края на 1888 г., две години преди смъртта си.
Художникът свързва двата края благодарение на парите изпратени от брат му Тео, който е търговец на картини в Париж и го свързва с други знаменити художници по това време като Гоген и Моне.
Славата му закъснява, но не подминава името му. На 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения.
Изложбата дълго време остава най-коментираното светско събитие, а името на нидерландския художник се вписва сред най-великите художници в историята на европейското изкуство.