Реформите в правосъдната система, борбата с корупцията и проблемите с медийната свобода – това са темите на днешния видеоразговор между еврокомисаря по правосъдието и българския парламент. Часове преди него Дидие Рейндерс даде специално интервю за bTV пред международния редактор Цветана Балабанова.
- Господин Рейндерс, това е първият Ви разговор с българския парламент след публикуването на доклада за върховенството на закона през септември. Какво ще кажете на българските депутати?
Това е първата ни среща с българския парламент, защото това е и първият годишен доклад на Европейската комисия, който разглежда положението на правовата държава във всички страни членки. Ще обясня на българския парламент, както ще направя това с парламентите на всички страни членки, начина, по който сме работили, а именно – безпристрастно, по абсолютно еднаква методология.
Ние избрахме да засегнем 4 сфери – независимостта, качеството и безпристрастността на съдебните системи; борбата с корупцията; плурализма на медиите и баланса между властите в конституционните системи на всяка страна членка. Ще обясня заключенията на ниво Европейски съюз, но разбира се, и забележките, които сме отправили в главата за България. Както знаете, следим отблизо реформите в България, особено в сферата на правосъдието. Доволни сме, че София реагира на препоръките веднага и подготви план за тяхното изпълнение. Създава се диалог, което е и целта на годишния доклад.
- Именно по въпроса за критиките към България – как в Брюксел виждате плана, който българското правителство представи в края на ноември?
Започваме обсъждане с българските власти, за да видим какъв ще е графикът за прилагане на този план за реформи. Нашата цел е да помогнем на България в този процес. Например, отправихме забележки по отношение на ролята на главния прокурор и неговото влияние върху всички членове на прокуратурата. Да, представен е план и това е много добре. Това, което следва, са действия, които да отговарят на стандартите и принципите, заложени в европейските договори.
Най-напред, чрез директно проследяване на действията на българските власти. Миналия месец по време на Съвета общи въпроси на Европейския съюз ние разгледахме състоянието на правовата държава в пет страни членки, сред които и България. Тогава поискахме от българското правителство да представи конкретни законодателни предложения. Тях ще обсъдим днес и с българския парламент, а след това ще бъдем в постоянен контакт с българските власти. Много е важно да има широк дебат с участието на всички страни в българското общество и този дебат да послужи като основа за готвените реформи.
Що се отнася до забележките на Венецианската комисия – разбира се, ние ще ги вземем предвид и ще се опитаме да съдействаме на българското правителство и парламент да адаптира различните законодателни текстове, така че да се съобрази с тези забележки.
- Брюксел засега не е вдигнал т.нар. „мониторинг“ на България – Механизма за сътрудничество и проверка. Това означава ли, че България в момента е под двойно наблюдение на Европейската комисия?
Това са два различни механизма за контрол. Годишният доклад за правовата държава, за който говорихме досега, е нов механизъм за превенция, който ще продължи да се прилага за всички страни членки. Ние вече подготвяме следващия доклад, който ще бъде публикуван догодина.
А Механизмът за сътрудничество и проверка, който беше въведен за България и Румъния, позволява да се види дали са изпълнени нужните реформи, за да отговарят страните на критериите на Съюза. Ние ще продължим наблюдението по него, докато не видим, че реформите наистина са приложени. Нямаме дата за вдигането на мониторинга върху България, защото Комисията трябва да се консултира с Европейския парламент и със Съвета. Но когато той бъде отменен, ще продължим сътрудничеството си със София в рамките на Годишния доклад за върховенството на закона.
- Можем да заключим, обаче, че щом този Механизъм все още е в сила, той не е бил достатъчно ефективен – всяка година заключенията в докладите са сходни, правителствата обещават да предприемат реформи, а в крайна сметка те остават или козметични, или неприложени… Как Еврокомисията ще гарантира, че новият инструмент ще бъде по-ефективен?
Разбира се, ще проверим ефективността на доклада за върховенството на закона. Планът за действие е само първа стъпка. Това, което предстои и ще трябва да проверим, е дали представените от България текстове наистина ще да бъдат одобрени, дали ще отговарят на стандартите за върховенство на закона, дефинирани в европейските договори, и дали след това ще се предоставят необходимите средства за прилагането на законите.
Мога да дам за пример медийния регулатор – ще разполага ли той с нужните му ресурси? – човешки, финансови, технически. Защо новият ни Доклад да бъде по-ефективен? – ще видим. Започваме диалог, в който участват всички страни членки, който няма да е еднократен, а ще е постоянен. Както днес, всяка година ще се срещаме с българските депутати, за да видим какви ангажименти ще поемат те, за да се напредва по реформите. Разбира се, ако няма напредък, разполагаме с други инструменти като наказателните процедури и ако се наложи, ще ги използваме.
- Споменахте медийния регулатор. Новият доклад на Еврокомисията се фокусира за първи път и върху плурализма и свободата на медиите. За българските граждани това е важно, защото, както знаете, проблемите в медийната сфера в България са много сериозни.
В последно време това, което е много тревожно навсякъде в Европейския съюз, са заплахите и атаките срещу журналисти. Понякога чрез убийства – като в Малта и в Словакия. Но трябва да внимаваме много и за друг тип атаки като съдебни преследвания срещу журналисти и ограничения в социалните мрежи.
Конкретно за България най-много ни тревожи липсата на прозрачност за медийната собственост. Тя трябва да се гарантира, защото е условие за медийния плурализъм – ако не се знае кои са собствениците на медии, това очевидно създава проблеми. Ще говорим и по тази тема и с правителството, и с парламента. И тъй като следим отблизо случващото се в държавите членки, разбира се, следим и протестите в България, защото защитаваме свободата на изразяване и на събиранията и за да чуем какви са оплакванията на гражданите.
- Говорейки за правовата държава, Полша и Унгария наложиха вето върху многогодишния бюджет на Съюза заради обвързването на еврофондовете със спазването на правовата държава. Близо ли е Брюксел до намиране на решение за разблокиране на бюджета без Полша и Унгария?
Приоритетът на германското председателство, което ръководи преговорите, е постигане на споразумение между 27-те страни членки, т.е. и Полша и Унгария да се подпишат под 7-годишната финансова рамка и плана за възстановяване от корона-кризата. Но ако не успеем да постигнем споразумение, всички опции са възможни, включително и договорка между 25 страни членки, тоест да продължим без Унгария и Полша. Правили сме го преди – през междуправителствени споразумения или в рамките на т.нар. засилено сътрудничество.
- И, за да се върнем на България, видяхме резолюцията на Европейския парламент за правовата държава у нас, и тонът на тази резолюция като че ли беше по-строг от тона на Европейската комисия. Как бихте коментирал?
В доклада на Комисията сме се концентрирали върху четири основни сфери. Дебатът в Европейския парламент е по-широк, но и разбира се, по-политически. Ние, разбира се, взимаме предвид резолюцията на евродепутатите и е важно българските власти също да приемат сериозно забележките, формулирани от Европейския парламент.
