Последният доклад на Европейския надзор за потребление на антимикробни препарати показва, че България е на челни позиции по употреба на антибиотици при животните.
Антибиотиците и хормоните плашат потребителите от дълго време. Част от тях са твърдо убедени, че химията е повече от полезното в месото. Редица статии и публикации в интернет също засилват съмненията.
Публична тайна е, че пилетата, които се продават по магазините, са бъкани с хормони и антибиотици. За съжаление това е реалността в днешно време. Въпросите около това какво и как да избираме стават все повече.
Експерти всеки ден изследват редица проби с месо и гарантират безопасност.
„Работя в тази лаборатория от 1992 г. и до момента не сме установявали наличие на остатъчни количества от препарати с хормонално действие и анаболни агенти. Понеже много се спекулира с тази тема, искам да бъда съвсем ясна и категорична”, категорична беше доц. д-р Тодорка Янковска, началник на Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.
Екипът на bTV влезе в единствената държавна лаборатория, която търси опасни за здравето ни вещества, включително хормони и остатъци от антибиотици. В случая в свинско месо.
Търсят се остатъци от различни групи препарати, с които може да са третирани животните.
Положителни проби за атибиотици са хващани в две поредни години - през 2016 г. и 2017 г. Общо шест на брой и всичките при патици. Тази година лабораторията засича опасен, забранен антибиотик в говеждо месо.
Ветеринарните инспектори взимат изненадващи проби от фермите и кланиците, но не и от търговската мрежа.
Ако искате да проверите месото, което сте избрали за трапезата, може да го направите и в лабораторни условия. За тест за антибиотици ще трябва да си приготвите поне 70 лева. Изследването обаче е сложно и изисква време.
Подобни анализи се извършват равномерно, през цялата година, във всички области на страната. Вносното месо от трети страни също се следи под лупа, уверяват от държавния контрол.
В анкетата на „Фейсбук” страницата на „Тази сутрин” ви попитахме: „Спокойни ли сте за качеството на месото, което се продава у нас?”
91% от включилите се казват, че не са спокойни, а едва 9% дават положителен отговор.
Д-р Борис Борисов от Агенцията по безопасност на храните заяви, че се извършва контрол, който е на европейско равнище и няма как да се допуснат опасни субстанции в хранителните продукти.
„Високите количества, които виждаме, се дължат на методиката. През първите години не всички притежатели на лицензи ни подаваха данни и те бяха непълни. Нямаме механизъм, по който да ги задължим. От 2015 г. натам данните могат да се считат за по-достоверни”, обясни д-р Борисов.
„Когато има болестно състояние на животните, е нормално да се употребяват антибиотици. Въпросът е дали се спазват карентните срокове, а те се спазват”, пълни той.
С какво се хранят бройлерите, влагат ли се антибиотици в храната им, инжектират ли се хормони, за да растат по-бързо. Екип на bTV потърси отговори на тези въпроси в една от фермите на най-големите производители на пилешко месо в България край село Маджерито, Старозагорско.
Във фермата на месец се отглеждат 1 милион бройлери. За да може птицата да достигне необходимите килограми, са й необходими 5-6 седмици.
При раждането си всяко пиленце тежи около 40 грама. За да достигне тегло от 2,5 кг, е необходима топлина, вода и храна. От фирмата са категорични, че използват антибиотици само по предписание на ветеринарния лекар.
„Прекомерната употреба води до това, че се изгражда резистентност и в критични ситуации няма да имаме арсенал да реагираме, когато това наистина се налага”, обясни Николай Ракаджийски, главен технолог "Производство".
Ако в пилешкото месо бъде открит хормонален препарат, единственият начин да е попаднал там е чрез инжектиране, обясняват още експертите. Приет през храната, той ще се разгради бързо в организма и не би дал желаният резултат.
Какво съдържа храната на птиците е обект на стриктен контрол всеки ден. Всяка фирма подлежи на проверки и от областните дирекции по безопасност на храните.
„Проблемът е сложен и ние също сме категорични, че опасност за хората няма. Дори и да има някакви остатъчни количества на антибиотици в храната, те са толкова минимални, че не могат да предизвикат никакви здравни проблеми”, категоричен бе доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.
Той обясни още, че антибиотиците влошават вкусовите качества на месото, така че няма как те да останат в такива количества, че да бъдат опасни.
„Определен процент от хората са алергични към антибиотици. Ако в храната имаше големи количества от тях, постоянно щяхме да имаме случаи на алергични реакции, които да доказват това, а няма”, поясни още доц. Иванов.
"Чети етикета с Биляна Гавазова" е потребителската рубрика на "Тази сутрин" по bTV, която представя в дълбочина актуални теми за качеството на стоки и услуги, условията на пазара на труда, социални и образователни проблеми. Рубриката се ползва с висока степен на доверие и за кратко време се превърна в запазеното място в българския ефир за защита правата на потребителите.
