Промените в климата през последните години намаляват производството на мастиковата смола, която се използва в медицината и фармацията. Добива се на гръцкия остров Хиос. Как могат да бъде спасени тези редки гори, защитени от ЮНЕСКО?

Мастиковите гори на Хиос от векове са основен поминък за жителите на гръцкия остров в Егейско море. Сред тях е и семейството на Димитриус Сурелас.

Той завършва компютърни технологии в Атина, но се отказва от привлекателните възможности за работа в сектора и се връща при мастиковите гори.

„След следването ми реших, че не искам да се развивам в сферата, която завърших, и се върнах в Хиос и се опитах да започна на правя нещо, което обичам от дете“, разказва той. 

Усвоил е всички тънкости около грижата за дърветата, за да има добра продукция през лятото. 

„Преди всичко трябва да почистим зоната под дървото. Наричаме я тепсия. Първо се маха старата трева и камъните, за да могат сълзите да падат на чиста повърхност.  След това правим рани по дървото. Винаги започваме от долната част на стеблото и всяка седмица придвижваме раните нагоре. Следняколко минути дървото ще започне да сълзи. Мястото под дървото, където падат, е т.нар. тепсия“, обяснява Димитриус.

„Важно е след последното нараняваме да оставим дървото спокойно 15 до 20 дни, за да може смолата да е по-твърда. Не искаме да е твърде течна, защото ако е лепкава, ще съсипем продукцията“, допълва той.

 

Мастиковите гори на гръцкия остров Хиос и култивирането на смола са част от списъка с нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Още в древността бащата на медицината Хипократ използва смолата от мастика като лекарство. Наричат я "бялото злато на Хиос" - не само заради лечебните ѝ свойства, но и заради добрите пазарни цени от векове.

Мастиката от Хиос се изнася в над 50 държави по света, основно извън Европа, разказват от асоциацията на мастиковите производители. 

Големите финансови кризи не засягат особено сектора. Фермерите използват и едва около 5% от европейските фондове, предимно за инвестиции. Разказват, че опасността за тях идва от резките промени на времето.

Димитриус обяснява, че промените в климата с всяка година са все по-осезаеми на острова.  

„Има много валежи през август и септември през последните години. Това не е добре, защото по това време на годината е реколтата и периодът, в който оставаме дърветата, за да се втвърди смолата. А дъждът унищожава смолата, която все още е течна“, обяснява Димитриус.

Глобалното затопляне също оставя своя отпечатък в горите на Хиос. Преди осем години в разгара на лятото островът е обхванат от горски пожари.

„По време на големия пожар бяха унищожени около 30 000 дървета, което много повлия на производството, особено в селата,  през които премина огъня. Отнема години, за да се възстановят дърветата. Когато посадим такова дърво, му трябват до 10 години, за да стане продуктивно. Затова местните производители започват процес по консервация на сортовете и отглеждане на т.нар. дървета майки, които да запазят над 150 вида мастика“, разказва Димитриус. 

Най-важната мярка е да се намали отделянето на въглероден двуокис в производството, смята д-р Илиас Смирниодис, който е председател на асоциацията на производителите на мастика в Хиос.

„Използването на зелена енергия е съществено и много лесно за малките острови, но и за други части на Гърция. Ние имаме и вятър, и слънце. Лесно е да се инвестира и да се смени използването на твърдо гориво с алтернативни източници на ток и енергия“, допълва той.

Продължи да четеш