Държавите в Западните Балкани са разделени не само от историята, но и от настоящето. Войната в Югославия продължава да тлее и няма как ЕС да приеме държави членки, които са застрашени от избухването на такъв конфликт. Това заяви бившият посланик в Македония Александър Йорданов в предаването "Тази сутрин".

Според него всяка от тези държави е осъзнала своята национална цел и тя е именно членството в ЕС, но преди това те трябва да се присъединят към НАТО, защото само така може да се гарантира сигурността в региона.

Той заяви още, че едно ново име за Македония ще се възприеме доста конфронтационно и от двете страни в конфликта. Той сподели, че преди години в разговор с гръцки политици, те са заявили, че този, който реши да признае Македония, ще изчезне от историята на Гърция.

Боян Чуков заяви, че истинската опасност за Македония е албанския фактор, а не България. Той обаче не очаква да има сериозен пробив след днешната среща, защото за успешни последствия ще са необходими дълги и последователни действия от страна на тези държави. Чуков подчерта, че е необходимо те са покажат, че могат да бъдат колективен отбор и да действат заедно.

Според Йорданов не е коректно да се използват географски наименования в имената на държавите, тъй като това ще породи последващи въпроси и неясноти. Той е на мнение, че днешната среща ще е с историческа важност, защото практически дава възможност за присъединяване на тези страни, но не означава непременно, че за тях това е зелена светлина.

Чуков определи тази среща като един пик, защото сега се включват много повече държави членки и се очаква много от въпросите да бъдат обсъдени и да се търси решение. Според него страните от Западните Балкани са на три нива в готовността си за присъединяване, като последни са Босна и Херцеговина и Косово, следвани от Македония и Албания, а първи Сърбия и Черна гора.

Чуков подчерта, че към страните от Западните Балкани проекти има и от страната на ЕС, и от САЩ, и от Русия и Китай. Балканите и днес са поле на сблъсък, допълни той. Според него Великобритания също може да играе фактор в тази ситуация. По думите му Европейският съюз доста е променил политиките си по отношение на тези държави. Материалният стимул е от доста голямо значение – трябва да се работи по подобряване на инфраструктурата им, обясни гостът. Очаква се на днешната среща да бъдат обсъдени именно построяването на нови пътища, магистрали, телефонните такси.

Йорданов подчерта, че целите на срещата са да се укрепят връзките между отделните държави и да се преодолеят предизвикателствата по отношение на сигурността и миграцията, които са в дневният ред на ЕС. Чуков обаче уточни, че предприсъединителните процеси, които включват мониторинг и сериозен контрол от страна на европейските институции в тези държави може да имат и обратен ефект, тъй като често са приемани като намеса във вътрешните работи на дадена страна.

Чуков похвали организацията от българска страна на тази среща. Той определи всички действия дотук по тази среща като успех на правителството и на българската администрация. Йорданов е на същото мнение и самото отношение на европейските лидери тук показва това.

Според Боян Чуков България трябва да поиска признаването на българското малцинство в Косово, тъй като страната ни е била една от първите, която е признала Прищина. Йорданов е на мнение, че тази среща ще остане в европейската политическа история и подчерта, че всички тези държави имат шансове в рамките на 10 години да станат членки на ЕС.

Чуков коментира, че след излизането на Великобритания, ще започне прегрупиране на силите в ЕС и разместване на позициите на държавите членки.