Неспирни протести в Израел с призив заложниците, взети при атаката на „Хамас“ на 7 октомври миналата година, да бъдат върнати.
След 400 дни в очакване да бъдат освободени съседите му, ви срещаме с един от оцелелите - Юри Левин от кибуц Кар Аза. С него разговаря Виктория Петрова.
15 секунди - това е времето, с което разполага, за да се скрие, след звука на сирените. Толкова има и в утрото на 7 октомври 2023, когато „Хамас“ нахлува в Израел. Кибуц Кфар Аза е само на около 2 километра от Газа.
„Събудих се в 6 часа сутринта, трябваше да отида да тичам с мой приятел. Пиша му, че няма да отида. Той също се позабавя няколко минути в къщи и в момента, в който излиза навън да тича, завиха сирените. Той се скрива в убежището със семейството си - жена му, децата му. И това е първото чудо, което ни се случи и на двамата. Аз не излязох да тичам, и заради това и той се забави“, разказва Юри Левин.
„Почти всички наши приятели и познати, които обикновено ги срещаме в събота сутрин да тичат покрай пътя - почти всички бяха убити. Терористите просто ги застреляха“, споделя още той.
Спалнята му е и негово скривалище. Затваря се в стаята и започва битката да оцелее.
„Стоя в стаята и много бързо започнах да разбирам, че не е обикновена ситуация. Започнах да чувам стрелбата отвън, пред прозореца ми чувах виковете "Аллах е велик". Осъзнах, че не мога да си остана в леглото, трябва да направя нещо, но какво?! Оправих си леглото, защото си помислих, че ако влязат в спалнята ми и видят, че леглото ми е оправено, ще си помислят, че къщата е празна и ще продължат нататък. И така оправих си леглото и се скрих под него... Бях уплашен, ужасен от смъртта. Знаех, че всеки момент, могат да влязат в спалата ми и да ме разстрелят“, разказва Юри Левин.
Терористите палят къщата му.
„Имаме специална молитва, която изричаме накрая на живота си и започвам да се моля, защото разбрах, че това е края. По средата на молитвата си казвам, не на ум - с думи „Ти си млад мъж и няма да умреш, няма да бъдеш изгорен жив". Казвам си, ако огъня влезе вътре, аз ще скоча от прозореца. Знам, че скоча ли, ще свърша при терористите. Отивам до прозореца и започвам да дишам от малка пролука. Терористите и аз дишаме един и същ въздух, защото те са под прозореца ми“, казва Юри Левин.
Огънят и експлозия го принуждават да излезе през прозореца и попада в ръцете на терористите.
„Три метра преди да ме изведат през портата на кибуца бях тотално разбит. Но се взех в ръце и започнах да бягам. И бягах, бягах, изстрели около мен, експлозии чувах, хаос, а аз просто бягах и бягах. След около 400 местра намерих огромен храст и скочих в него“, споделя мъжът.
Следват още редица мъчителни часове до спасението. Но докато разказва, постоянно повтаря, че иска съседите си, взети за заложници да бъдат върнат живи.
„Вижте снимката на съседите ми в кибуца. На левия ъгъл е моята къща. До нея е къщата на една двойка, трябваше да се оженят след около месец, но на 7 октомври бяха убити. Къщата до тях – момичето беше отвлечено… Следващата къща - съседката ни е отвлечена. Следващата къща – на 7 октомври излиза, за да се бие с терористите и е застрелян пред къщата си. Къщата в съседство – близнаци бяха на 26, вече са на 27 и са още в Газа. Следващата къща – двама отвлечени. Следващата къща – жестоко убити. И това са само най-тесният кръг от съседи“, коментира Юри Левин.
Около 10% от жителите на кибуца Кфар Аза са били убити или взети за заложници по време на нахлуването на Газа в северозападната част на Негев.
Юри Леви казва, че не може да им прости.
„За какво - за това, че убиваха нашите хора? Смятате ли , че може да се прости такова нещо“, пита той.
На въпрос как ще живеете заедно с палестинците, мъжът отговаря:
„Първото нещо, преди да се попитаме как бихме могли да живеем заедно, е заложниците, нашите приятели да се върнат“, посочи Левин.
„Ние трябва да направим всичко възможно, за да върнем нашите хора. Всичко. Сега това е наш проблем, утре ще бъде ваш“, смята той.
Разказва, че малко преди нападението той и съседите му са работили по проекти. Палестинци от Газа са идвали в Израел, за да им покажат какъв би могъл да бъде животът.
„Почти всяка група, когато ги върнем на границата, стоят мълчаливи, почти всяка група, почти всички плачат, не искат да се връщат, не вярват , че могат да живеят толкова хубав живот“, казва Юри Левин.
„Знаете ли, имаше една министър-председателка на Израел отдавна - Голда Меир, и тя казваше, че само когато една майка от Газа заобича децата си повече, отколкото да мрази евреите - всичко ще приключи“, припомня още той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase