Да си посредник в една от най-големите размени на затворници за последния близо половин век. Турция го направи. Защо и какво още стои зад тази размяна?

Виктория Петрова разговаря с Каан Катлу Атач – доцент в Мерсинския университет в Турция, наблюдател на американска външна политика и познавач на апарата за сигурност в съседката ни.

В първия ден на август 2024 г. на летище „Есенбога“ далеч от центъра на Анкара кацат 7 самолета. Пасажерите са много по-различни от хилядите, които пристигат в турската столица.

Русия и Западът си размениха затворници. Освободени са 24 души, задържани в 6 различни държави. Има и две деца.

Размяна – безпрецедентна по мащаб, плод на тихата дипломация между ЦРУ и руските служби, определяна като най-голямата от Студената война насам се случва под физическото наблюдение и координация на Националната разузнавателна служба на Турция.

Защо Турция?

Каан Катлу Атач – доцент в Мерсинския университет в Турция: Турция има силни позиции между Изтока и Запада. Турция е в атлантическия чадър за сигурност от ранните години на Студената война.

На политическо ниво или на ниво разузнаване e била връзката с Турция?

Снимка: bTV

Каан Катлу Атач: В Турция е особен случай – има припокриване между политически и разузнавателен процес.

Сред разменените са трима американски граждани – репортерът от „Уол стрийт джърнал“ Еван Гершкович, ветеранът от флота Пол Уелан и руско-американската радиожурналистка Алсу Курмашева. И още художничка, близки до Навални, опозиционер  на Кремъл и руски дисидент.

Мислите ли, че Навални е бил част от списъка за размяна?

Каан Катлу Атач: Според американски източници, считани за надеждни от западни информационни агенции, Навални е бил част от списъка за размяна. Според източниците, при внезапната му смърт миналата зима сделката почти се е разпаднала. Американската страна побързала да включи Германия, защото тя винаги е имала властта да освободи Навални от руския затвор. Самият Байдън участва в процеса на медиация чрез канцлера Шолц. Той убедил канцлера Шолц да забрави за случая с Навални и да се включи отново активно в процеса.

Снимка: bTV

От другата страна бяха освободени, а Русия си върна агент на Федералната служба за сигурност Владим Красиков, друг предполагаем агент на ФСБ, съпрузите Дулцеви, осъдени по обвинения в шпионаж в Словения – общо 8.

Интересно е как посочват кой да бъде включен в списъка. Смятате ли, че има равенство в списъка между тези от Изтока и Запада?

Каан Катлу Атач: Ако погледнем лицата в списъка за размяна, 26 лица участваха в тези сделки за заложници в този случай. От Запада има някои осъдени лица в САЩ, Словения, Норвегия, Германия – особено Красиков е много специфичен случай. Той е осъден на доживотен затвор от немски съд за убийството на дисидент на Путин, на враг на Кремъл. Задържаните са неправомерно осъдени лица в затвори в Русия, американски граждани, някои с разрешителни за пребиваване, както и руски граждани, които са правили изказвания срещу политиките на Путин, особено войната в Украйна. Трябва да разглеждаме всеки отделен случай внимателно. По различен начин се представя процеса – някои го наричат размяна на затворници, други – на заложници, на осъдени лица.

Дисиденти срещу разузнавачи. Това равностойна сделка ли е?

Каан Катлу Атач: Както казах преди, някои съветски – или по-актуално – руски граждани се изправят срещу Кремъл, който се опасява от либералната западна идеология. Най-доброто за Кремъл е да вземе няколко дисиденти, нямащи нищо общо със западните интереси, и да ги затвори в Сибир. Америка и западните страни, активисти за човешките права винаги са загрижени за дисидентите в чужбина. Те изказват опасенията си в Пентагона, в Държавния департамент, по улиците във Вашингтон и Ню Йорк. Те създават притеснение в американското обществено мнение, че дисидентите са били на страната на западното либерално мислене и ние трябва да сме загрижени за тях, и да освободим руските или съветските дисиденти. Това е установен повтарящ се модел при тези сложни въпроси.

Преговорите за размяната са продължили повече от година. От Белия дом настояват, че не са плащали пари и не са разхлабвали санкции.

Ако размените станат „рутинни“, няма ли опасност Русия да бъде загрижена постоянно да има задържани в резерв.

Каан Катлу Атач: Винаги съществува опасението някоя държава да не се наложи да се справя с този процес на дипломация. Ако се нормализира този процес на размяна, то позицията на сила ще се загуби в бъдеще. Всеки, който взима заложници, които да използва за своите политически амбиции, губи позицията си на сила.

Смятате ли, че скоро е възможно да има отново размяна?

Каан Катлу Атач: Може би да, в момента сме в процес на избори за президент, а Европа винаги в политическата арена е в смут. Не само Кремъл, но и Северна Корея, други „зли“ страни, както ги описва Вашингтон – Иран, Сирия, африкански и азиатски страни може да използват дипломация на заложници, за да защитят своя национален интерес.