Държавата дава финансова помощ на хора, които имат желание да напуснат големия град и да се преместят в населено място с под 50 000 жители. Близо 1200 души ще могат да кандидатстват по втория модул на програмата „Избирам България“, който се очаква да стартира в началото на есента.
Предвидени са средства за наем и преместване на имущество, както и допълнително финансиране за семейства с малки деца. Програмата цели и да помогне за решаването на проблема с недостига на работна ръка в малките населени места.
Според бившия социален министър Христина Христова обаче проблемът с обезлюдяването е комплексен и изисква мерки в различни сфери.
Свързана новина
„Отдавна говорим за големите регионални различия в България, за селища със затихващи функции. Даже имаме над 200 села, в които няма нито един човек вече“, каза Христова.
По думите ѝ програмата „Избирам България“ е добра и може да бъде част от демографската политика, макар че демографската политика сама по себе си не е отделна политика.
„Демографската политика е част от всяка политика – здравеопазване, образование, пенсионна система, заетост и така нататък“, посочи тя.
Христова обясни, че първият модул на програмата е бил насочен основно към привличането на млади хора от българската общност, които са завършили или работят в чужбина. Вторият модул вече няма да бъде насочен само към млади хора, а към всеки, който би се преместил от по-голямо населено място в населено място с под 50 000 жители.
Свързана новина
Предвижда се освен помощта за преместване и наем да има възможност до 12 месеца да бъде субсидирана и заетостта на преместилия се човек. По думите на Христова това означава работодателят в малкото населено място да може да получава средства за фонд „Работна заплата“, включително за заплатата и осигуровките на служителя, както и за допълнителни разходи по преместването и наемането на квартира.
„Аз си мисля, че на първо време да се пробва с тези 1200 човека. При всички случаи, дори да не е комплексна програмата и наистина проблемите да са страшно много с обществените услуги и със здравеопазването, с осигуряването с лекарства и с какво ли не, с транспорт между населените места, това не значи, че не трябва да се правят определени крачки в тази посока“, коментира Христова.
Финансистът Левон Хампарцумян обаче изрази скептицизъм относно успеха на подобни програми.
„Аз съм малко скептичен за успеха на такива програми. Намеренията очевидно са добри“, каза той.
Хампарцумян припомни, че в миналото са съществували програми за заселване на хора в обезлюдяващи се райони като Странджа и Сакар, но според него те не са постигнали замисления резултат.
„Днес България е отворена система. И ако един млад човек трябва да избира дали да вземе някаква субсидия, която ще бъде за една година, после ще свърши, и да отиде в някакво западащо българско село, може би ще предпочете работещо село в Германия, в Италия, някъде друго“, посочи той.
По думите му държавата трябва да създаде условия, при които младите хора да виждат перспектива за живот извън големите градове.
„Трябва да си подредим нещата в държавата така, че един млад човек, който иска да има семейство, иска да има някаква среда, иска да има подходяща инфраструктура – не само пътища, но всичко, което е свързано с модерната инфраструктура за един добър живот“, каза Хампарцумян.
Христина Христова определи програмата „Избирам България“ като своеобразна компенсация за хората, които ще сменят по-доброто качество на живот с по-лошо.
„В прав текст, ако можем да направим една оценка, тя е една компенсация, че човекът ще отиде да живее от по-добро качество и условия на живот в по-лошо качество на живот и по-лоши условия на живот, защото наистина си имаме проблем с обезлюдяването на населените места“, посочи тя.
Свързана новина
Христова даде за пример първия модул на програмата, насочен към прибирането на млади българи от чужбина. По думите ѝ хиляди хора вече са се включили в него.
„Не е излишно да се опитваме да правим някакви опити, макар и не напълно комплексни“, каза тя.
Децентрализацията
На фона на проблемите с инфраструктурата, здравеопазването и услугите в малките населени места остава въпросът защо с години се бави децентрализацията.
Христина Христова припомни участието си в процеса на децентрализация в държавното управление в социалната област.
Тя даде пример със социален дом в малка община, в който хората са имали недостатъчно отопление, лоша храна и хигиена, както и проблеми със заплащането на персонала.
Свързана новина
„Не може да е така. А парите ще отидат в общината и трябва да изравним правата на хората, живеещи в малката община и в голямата община, и да имат достатъчно средства за социални услуги“, обясни Христова.
По думите ѝ става въпрос за едни от най-уязвимите хора – хора с увреждания, възрастни хора и деца с проблеми.
„Държавата каза: „Да, стандартът е един за качество и достойнство на човешкия живот. Правим стандарти. Колко струва издръжката на един възрастен човек един месец в дом за стари хора?“ И пращат се парите на кмета, и той вече дава парите на тези социални заведения и може да преценява какво се случва там“, каза тя.
Според Левон Хампарцумян обаче децентрализацията крие рискове, ако не бъде съпроводена с по-ефективна администрация.
„Не съм сигурен, че българската администрация, такава, каквато е днес, не е особено компетентна, не е особено ефективна и разточителна, може да се справи успешно с децентрализация“, коментира той.
Проф. Георги Рачев: Радвайте се на захлаждането, защото ще стане около 40°
00:20
По думите му даването на повече средства на неефективни общински администрации може просто да увеличи мащаба на проблема.
„Паралелно с овластяването на общините и даването им достъп до ресурс трябва да се погрижим като общество да имаме по-ефективна и по-добра администрация“, каза Хампарцумян.
Христова посочи, че са необходими както контрол, така и санкции.
„Защо трябва и контрол? И не само контрол – трябва и санкция, трябва срок. Тези пари ти ги дава държавата за това и това, но си длъжен веднага, в срок, до една седмица, да бъдат приведени за целите, за които ти ги дава държавата“, заяви тя.
Хампарцумян даде пример с изграждането на стадиони и други съоръжения в малки населени места, които според него остават неизползвани.
Свързана новина
„Ако имате един, айде, в кавички, крадлив кмет или крадлива администрация, тя може да направи 20 проекта, подпомагайки различни хора и така нататък, ще предпочете един проект. Дали ще е зала за билет, дали ще е стадион, дали ще е някакво си, за да може някакси наедро да си вземат своето парче от публичните пари“, каза той.
Според него основната цел трябва да бъде създаването на ефективна администрация.
„Ако администрацията е ефективна на всички нива, нямаме нужда от децентрализация. Защото тя ще работи на базата на рационални критерии“, посочи Хампарцумян.
Христова от своя страна подчерта, че децентрализацията започва още от законодателството.
Свързана новина
„Нека да се направи точен анализ на постъпленията на общините и за това, че толкова неравномерно е разпределено населението и икономиката в общините също има значение“, каза тя.
По думите ѝ трябва да бъде изградена нормална регионална и териториална структура, да се анализира състоянието на местните данъци и такси и да се обсъди каква част от други данъци може да остава в общините при строго изискване за харчене и изразходване на средствата.
„Много неща могат да се направят, но трябва да започнем с ефективна и компетентна централна администрация“, заключи Христова.
Минималната работна заплата
Тема на разговор беше и предстоящата среща между социалните партньори за определянето на механизма и размера на минималната работна заплата.
Бивш офицер уби и разфасова 21-годишен мъж в Съединение
00:48
След петчасова среща в понеделник синдикатите и работодателите са се обединили около четири критерия, които ще тежат поравно при определянето на формулата.
Сред спорните въпроси остава издръжката на живота. Христина Христова посочи, че синдикатите настояват този критерий да бъде взет под внимание, но в момента той не се измерва, като това се прави единствено от КНСБ.
„Като човек, участвал в този процес и наблюдавал този процес от 20 години, може би и малко повече вече, си мисля, че има постижение“, каза тя.
Христова припомни, че България е била притисната от директивата за адекватни минимални заплати, която е трябвало да бъде включена в законодателството още през 2024 г., но това не се е случило.
По думите ѝ за първи път има подобно споразумяване по критериите и трябва да се следва директивата.
„Това, че не се мери издръжка на живота. Аз си знам, защото трябва да го наричаме издръжка на живота. Той има методики, по които се мери издръжката на живота и в повечето страни се мери с малката потребителска кошница, която потребяват едни 20% от най-нискодоходните групи. Тя съдържа около стотина стоки и услуги“, обясни Христова.
По думите ѝ има и голяма потребителска кошница, която съдържа по-дълготрайни стоки и техника, включително и луксозни стоки, като там може би има около 850 позиции.
Христова посочи, че сред критериите в директивата е покупателната способност на минималната заплата чрез индекса на стоките в малката потребителска кошница, тоест инфлацията.
Според нея минималната заплата в България през последните години нараства между 12 и 20 процента.
„Покрива съвсем спокойно инфлацията и трябва да имаме предвид, че тя е все пак заплата на хората с най-ниска квалификация, от които не може да се очаква изпълнен, отговорен и високопроизводителен труд“, каза Христова.
Свързана новина
Тя обаче посочи, че трябва да бъде анализиран профилът на между 500 и 600 хиляди души в България, които получават минимална работна заплата.
„Това само всички са необразовани, неквалифицирани или това е много голям дял на сива икономика, където само договорът е на минимална заплата и осигуровките, социалните права, са на ниско ниво на човека, а пък иначе получава и друго възнаграждение, неофициално“, посочи Христова.
По думите ѝ съществува и голям дисбаланс между регионите.
Тя посочи, че минималната заплата е 620 евро, докато средната за страната е 1444 евро, за София е около 1900 евро, а за IT сектора – над 3000 евро. В около 20 области в страната средната заплата е между 900 и 1100 евро.
„Следователно от 900 евро 620 евро даже не е 50, а много повече от 50 процента“, каза Христова.
Свързана новина
Според нея синдикатите и работодателите трябва да бъдат по-активни по браншове, региони, предприятия и сектори и да договарят заплатите и условията на труд.
Левон Хампарцумян определи като сериозен проблем както ниската квалификация, така и сивата икономика.
Според него проблемът е свързан и с образованието.
„Ние говорим за култивиране на една маса изключително нискоквалифицирани, много зле образовани хора, които са свикнали да казват: „Дай, дай, дай, дай“ и от време на време да гласуват в някаква посока, която е изгодна за политическите кукловоди, да кажем“, посочи Хампарцумян.
По думите му разбиването на тази система е дългосрочна задача, която трябва да започне с образованието на децата.
„Ние трябва поне децата на тези хора да ги образоваме до нивото, в което те ще се чувстват по-уверени на трудовия пазар“, каза той.
Свързана новина
Хампарцумян коментира и влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда.
„Той самият се променя, защото дори, да кажем, така наречените високи заплати в IT-тата – там дойде изкуственият интелект и целият долен слой на програмисти го изтрива. И то го изтрива със скорост, която е видима. Не е пет години, това е утре“, каза финансистът.
Според него тези хора също ще излязат на пазара на труда, въпреки че са по-добре образовани и квалифицирани, защото тяхната квалификация вече може да не отговаря на изискванията на пазара.
Той коментира и влиянието на глобализацията върху българската икономика.
„Глобализацията, която много хора мразят, даде възможност в България да има доста нискоквалифициран наистина труд и не само, и по-висококвалифициран. Даде, ама сега тези производства почват да се прибират в Северна Америка, в по-развити държави и така нататък“, каза Хампарцумян.
По думите му високопроизводителните предприятия изискват много високообразована и технически грамотна работна сила.
„Всичко това е нещо, което не може да стане с декрет, не може да стане с заклинания и пожелания. Трябва да стане със системен труд, започвайки от първи клас, стигайки до върха на професионалното образование или университетското образование“, посочи той.
Поставен бе и въпросът за начина, по който ще се съчетаят референтната стойност от до 50% от средната заплата, посочена в европейската директива, и критериите, по които ще се изчислява минималната работна заплата.
Христина Христова обясни разликата между средната и медианната заплата.
„Ако в едно предприятие има един работник с 1000 евро, един с 1500, началникът с 10 000 евро, медианната е 1500 – това е посредата. Но ако броим средната, тя е 4200. Тоест тя не е съвсем реална“, каза тя.
По думите ѝ медианната заплата ще показва нивото на заплатите в България, докато средната брутна заплата ще показва темпа на растеж на заплатите.
Христова подчерта и значението на производителността.
„Този показател не ми се иска да се пренебрегва – производителността. На синдикатите повече наблягат на издръжката на живот и така нататък, това е много важно“, каза тя.
По думите ѝ през последните 5-6 години бюджетните проблеми на страната са свързани с голямото натрупване на държавни разходи.
„Излязохме, както виждате, извън нормата. Имаме наказателна процедура, да не стигнем и до втората част – глоби и санкции“, посочи Христова.
Според нея проблемът е свързан с това, че държавата разходва и потребява повече, отколкото произвежда.
Отново разрешиха къпането на плаж „Изток“ в Свети Влас след взетите проби
00:29
„Като човек, това се случва и на ниво държава, и на ниво домакинство все повече. Това наистина крие рискове“, каза Христова.
Повече вижте във видеото
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
