Големите системи с изкуствен интелект изразходват много енергия както при обучението, така и при използването си. За сравнение, човешкият мозък употребява едва около 20 вата енергия. Затова учени от Техническия университет в Грац, заедно с международни партньори, разработват нов модел на изкуствен интелект, вдъхновен от начина, по който функционира мозъкът. Целта е той да планира гъвкаво, да решава сложни задачи и да използва значително по-малко енергия от съвременните невронни мрежи и големите езикови модели, предаде австрийската информационна агенция АПА.

От десетилетия насам учените мечтаят да изработят модел с изкуствен интелект, който да мисли като човешки мозък, тъй като органът притежава вродена способност за учене и изразходва енергията по ефикасен начин.

„Мозъкът работи по съвсем различен начин от съвременните модели с изкуствен интелект“, подчерта Волфганг Маас, почетен директор на Института по машинно обучение и невронни изчисления към университета в Грац. В този изследователен институт учените се стремят да превърнат принципите на информационната обработка, по които работи мозъкът, в конкретни алгоритми. Крайната цел е създаването на модел с изкуствен интелект, който изготвя гъвкави планове, разрешава сложни проблеми и при това работи с икономично потребление на енергията.

„Разработката на модела се намира едва в начален стадий, но нашата работа показва, че успешните модели с изкуствен интелект не се нуждаят задължително от огромни изчислителни центрове и несъизмеримо количество енергия“, изтъкна още Маас.

Основата на модела се гради върху три механизма, използвани от човешкия мозък – когнитивни карти, вероятностни изчисления и композиционно кодиране. Благодарение на тях системата може да „предвижда“ различни решения, без да изчислява всяка възможност докрай, което значително намалява енергопотреблението. Ако избраният подход води към целта, той се развива по-нататък, а при промяна на условията моделът може да се приспособи без ново обучение.

Екипът на университета в Грац вече е доказал ефективността на подхода при изпълнението на три задачи – навигация в двуизмерно пространство, ориентация в абстрактна и многоизмерна среда и сглобяване и разглобяване на сложни двуизмерни фигури. Резултатите на изследването са публикувани в най-новото издание на списанието Nature Machine Intelligence.

Изследователите подчертават, че тяхната система не трябва да се разглежда като съперник на големите езикови модели, а като основа за алтернативна система, предназначена за определени цели.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google