Минималната работна заплата: Четири критерия в новата формула на изчисление

Зелена светлина за новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Правителството и социалните партньори постигнаха съгласие след разговори, продължил до късно снощи.

Минималното възнаграждение ще бъде поставено в определен диапазон – между долна и горна граница. Долната граница ще бъде размерът на минималната заплата от предходната година.

За 2027 г. това означава 620 евро и 20 цента, а по предварителните разчети горната граница ще е около 667 евро. Но колко по-висока може да бъде? Тук идва новият механизъм. Горната граница ще се определя на база четири икономически показателя, като всеки от тях ще има еднаква тежест. Това са цените на малката потребителска кошница, брутната медианна заплата по сектори и области, брутната средна заплата и брутната добавена стойност на един зает за последните 10 години.

Христо Хаджигеоргиев работи като контрольор в синята зона в Хасково. И двамата със съпругата му са на минимална работна заплата. Имат 5-годишна дъщеря и за да им стигат парите, харчат разумно и пестят от почивки, развлечения и скъпа храна. „Доходите стигат за покриване на сметки, най-необходимите хранителни продукти и, не дай си Боже, като се наложи, да се покрият разходите по лекарства и лечение на нашето дете“, казва Христо Хаджигеоргиев.

Че инфлацията изяжда доходите му, мъжът усеща най-осезаемо, като зарежда с гориво. „Значи, горивото беше през януари 1,30 евро дизелът, сега е 1,72. Което е страшно много, което ме кара мене лично, примерно, да се съобразявам. Значи, автомобила го вземам само при спешен случай“, казва Христо Хаджигеоргиев. Идеята е минималната заплата да отчита не само инфлацията и цените, но и реалното развитие на доходите и производителността на труда.

„Когато ние имаме и данните за медианата работна заплата, която е един от критериите с тежест 25%, с него вече ще можем да говорим и с конкретни числа за целия диапазон“, коментира Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара. „Всъщност четвъртият критерий, който се мери, а именно дългосрочната производителност на труда, беше договорено да се мери не на 5, не на 7, а на 10 години“, посочва Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Имаме разбиране, че на всеки 3 години ще правим оценка на адекватността на минималната работна заплата, за да се преценява дали формулата, която е договорена, работи правилно“, казва Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика.

От КТ „Подкрепа“ поискаха горният праг да е 750 евро.

„Но най-големият проблем е, че продължава да я няма тази гъвкавост, няма я по сектори, по региони. Колкото и умно да го измислим, Видин не може да е като София“, коментира Петър Ганев, икономист в ИПИ. Следващата среща е в петък. За хората на минимална заплата въпросът остава – ще стигат ли парите до края на месеца?