Има пробив, но не и финално споразумение между синдикати и работодатели за формулата, по която да се изчислява минималната работна заплата. Социалните партньори постигнаха съгласие за това по какви индикатори да се определя тя. Това са Индекс на цените от малката потребителска кошница, брутна медианна работна заплата, брутна средна работна заплата и брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години. Какво обаче трябва да бъде договорено на утрешната поредна среща и ще бъде ли постигнат компромис - в студиото са Пламен Димитров, президент на КНСБ и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Има пробив, но все още няма финално споразумение между синдикатите и работодателите за новия механизъм, по който да се определя минималната работна заплата. Социалните партньори са постигнали съгласие за четири основни показателя – индекса на цените от малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна работна заплата и брутната добавена стойност за последните 10 години, или т.нар. производителност.
Остава обаче ключовият въпрос как ще се измерва адекватността на минималната работна заплата и какви референтни стойности ще бъдат използвани. Именно по тази тема синдикатите и работодателите продължават разговорите.
В студиото по темата говориха президентът на КНСБ Пламен Димитров и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Пламен Димитров: „Спорният момент е по какви критерии да се мери адекватността“
„Спорният момент, по който всъщност трябва да се намери решение, е по какви критерии да се мери адекватността на минималната работна заплата“, заяви Пламен Димитров. По думите му вече е постигнат компромис относно периода, през който трябва да се прави оценката. „Знаете, че в началото на преговорите се говореше за 4 години. В хода на преговорите стигнахме до период от 3 години и в момента спорът е дали да търсим средна основна, както беше предложено в един момент, като съотношение е 50%.“
Димитров уточни, че четирите показателя, за които вече има съгласие, не са самите критерии за адекватност. „Адекватността се мери веднъж на 3 години. Критериите, за които говорите вие, са показатели, които измерват критериите, които обявихме преди една седмица, че са постигнати, които стъпват върху директивата и върху икономически и социални критерии, които в крайна сметка ще направят по-балансиран подход при определянето на минималната работна заплата.“
Според него между социалните партньори вече няма сериозно разминаване по самите показатели. „Там нямаме вече разминаване. Единственото, което чакаме към момента, е да видим как точно ще се измерва ръстът на брутната медианна работна заплата.“
Димитров посочи, че обсъжданата корекция би могла да промени горната граница на очаквания размер на минималното възнаграждение. „Т.е. да не е 9,9, а примерно 12%. Съответно една четвърт от тях ще тежат във формулата, така че ще променят 3-4 евро нагоре горната граница." Той очерта и диапазона, в който според него трябва да се намери компромисът за следващата година. „Със сигурност говорим за този диапазон, който е 50 евро – от 620 до около 670, да речем. В него трябва да се намери решението.“
Добрин Иванов: „Тези критерии за тест за адекватност са ябълката на раздора“
Добрин Иванов също определи преговорите като напреднали, но подчерта, че най-важният спор все още не е решен. „Всъщност господин Димитров съвсем коректно разказа каква е процедурата и докъде сме стигнали, какви са позициите на двете страни.“
По думите му европейската директива предвижда две отделни процедури – едната за определянето на размера на минималната работна заплата, а другата за оценката на нейната адекватност. „Ние веднъж договаряме размери по години и на определен период оценяваме дали този механизъм, по който определяме размера, е адекватен на икономическите условия.“ Именно при този тест за адекватност остава големият спор. „И именно тези критерии за тест за адекватност, тези референтни стойности, са ябълката на раздора и там е нещо, за което нямаме все още постигнато съгласие. Всяка страна има своето предложение и своята позиция.“
Работодателите настояват при сравненията да се използват съпоставими величини. „Ние искаме в теста за адекватност, ако се влиза в отношения, които сравняват минималната работна заплата със средна или с медианна, да се сравняват с равними величини, т.е. брутна с брутна, нетна с нетна, основна с основна.“ „Издръжката на живота“ – голямата червена линия Една от най-сериозните точки на разминаване е предложението на синдикатите в теста за адекватност да бъде включена и издръжката на живота.
За Пламен Димитров това е ключов въпрос.
„Това е всъщност най-важното за нас, по-скоро червена линия, от която ние няма как да се откажем.“ Той посочи, че според директивата освен референтните стойности от 50% от средната работна заплата и 60% от медианната работна заплата може да бъде използван и показател, свързан с необходимите средства за издръжка. „И двата подхода, това ви казваме – не единия или другия. Не е само единият, а двата. Референтните стойности, които дават наистина международните величини, които са обосновани, и методика за издръжка, която не се измисля.“ Димитров подчерта, че според него има възможност Националният статистически институт да изработи официална методика. „Шефът на НСИ казва, че ние за една година, т.е. до година по това време, сме готови с методика и с първи, може би, разчети как изглежда издръжката на живота, вече измерена в нашите български реалности.“
Според него няма причина процесът да бъде отлаган. „Така че не виждам никакви правни, технически и даже финансови пречки това да се случи.“
Добрин Иванов обаче има сериозни резерви към включването на издръжката на живота. „Ние не можем да приемем издръжката на живота поради няколко факта.“ Той обясни, че работодателите не са убедени в методологията, по която тя трябва да бъде изчислявана. „Ние не сме наясно каква е методологията за изчислението на тази издръжка на живота, какво се включва в нея. Все още нямаме официална методология, която да е утвърдена от Националния статистически институт.“
Иванов допълни: „Не смятаме, че е коректно да вземаме предвид в изчисленията стойност от КНСБ, защото там наистина има пристрастие и имаме сериозни резерви по отношение на методологията, която използва КНСБ.“
Спорът за размера: 650, 670 или дори 750 евро?
В разговора беше поставен и въпросът за конкретния размер на минималната работна заплата през 2027 г. Пламен Димитров подчерта, че може да се говори за различни числа, но важното е механизмът да бъде обективен. „Аз мога да говоря за 1050 евро. Няма никакъв проблем с това да слагаме числа на масата, но сега пак говорим за механизъм.“ Той обаче посочи какво според него би било реалистично. „Нашето предложение, за да бъде ясно и конкретно, е да отидем на горната граница за 27-ма година, еднократно.“
Димитров нарече това „единствения компромисен подход“, който синдикатите могат да предложат. „Това е единственият компромисен подход, който ние можем да предложим.“ Той обясни и защо не настоява за още по-висока стойност, въпреки че според него има аргументи за това. „Имам аргументи да искам много повече от тези 70-50 евро, които колегите са искали, но няма да го направя, защото смятам, че не е вероятно.“
От своя страна Добрин Иванов посочи, че за работодателите приемливият диапазон е по-нисък. „За нас е приемлив механизмът, който определя диапазон за договаряне между 620 и 667, по наше изчисление, или 670.“ Той посочи и конкретна ориентировъчна стойност, която според работодателите би била обоснована. „За нас е приемливо увеличение на минималната работна заплата, което компенсира, което запазва нейната покупателна способност, т.е. компенсира инфлацията и увеличената производителност. Това означава около 5% ръст.“
По думите му това би довело до минимална заплата в размер на около 645-650 евро.
Ако няма договореност, решава правителството
Ако социалните партньори не успеят да постигнат окончателно споразумение, последната дума ще има правителството.
Добрин Иванов обясни: „Ако няма договореност между социалните партньори, където все пак се дава предимство на договорното начало, правителството има правомощия да определи размер на минималната работна заплата, отново в същия диапазон, който са се договаряли социалните партньори.“ Според него новият механизъм ще даде повече предвидимост и на работниците, и на бизнеса. „Това ще даде предвидимост за работниците по отношение на техните доходи за следващата година и за работодателите по отношение на разходите им за труд за следващата година.“
Пламен Димитров също подчерта значението на договореността между социалните партньори. „Всеки може да заявява каквото си иска по медиите, да се слагат позиции, които са нереалистични и неизпълними. Това не води до някакъв изход най-накрая и до съгласие, което да бъде в крайна сметка ползотворно както за хората, така и за бизнеса.“ Предстои поредната среща на синдикатите и работодателите, на която трябва да стане ясно дали постигнатият пробив ще доведе и до окончателен компромис. Основният въпрос остава как точно ще бъде измервана адекватността на минималната работна заплата и дали към референтните стойности ще бъде добавена и издръжката на живота.
