Българската банка за развитие (ББР) трябва да се фокусира върху подпомагането на малки фирми, което е основната задача заложена в устава й. Това заяви в интервю за предаването „Тази събота и неделя“ номинираният за член на Надзорния съвет финансист - Валентин Михов. По думите му, отпускането на големи кредити не е било незаконно, но средствата биха могли да се насочат към хиляди малки фирми, които се нуждаят от подпомагане. Михов подчерта, че вероятно многомилионните заеми се обслужват според договорите, в противен случай Българската народна банка (БНБ) би се намесила.

Икономическият министър уволни двама от членовете на Надзорния съвет на ББР

„За поста ме покани министър Петков с много ясна визия, че тази банка трябва да започне да прави, това, което й е предписано в закона за ББР – да работи с малки и средни предприятия и наистина да помага на икономиката на България. Това, което вече всъщност знае целият български народ е, че тя се фокусира върху 20 компании и дава кредити на тях. Някой трябва да свърши тази работа, не може да оставим наглите да управляват“, посочи той.

Михов уточни, че употребява думата „наглите“ като цитат от Кристиан Таков.

 

„В закона за ББР се споменават над 20 пъти малки и средни предприятия, нито веднъж държавни фирми и големи корпоративни клиенти“, обясни Михов. Целта на министър Петков е да покаже хората, при които са отишли парите на данъкоплатците, добави той. 

Компаниите с големи кредити от ББР отказаха публичен разговор (ОБЗОР)

В петък нито една от 8-те фирми - топ клиенти на банката, с кредити на обща стойност почти 1 млрд. лв., не пожела да се яви на срещата с министъра на икономиката Кирил Петков. Той ги покани, за да разбере какво реално са постигнали след кредитирането, но вместо яснота, получи упреци, че се опитва да превърне всичко в „театър“. Междувременно стана ясно, че в министерството има сигнали от малки фирми, които с месеци чакат напразно за кредит. Финансовият министър постави под въпрос смисъла на съществуването на банката.

„Не е добър знак, че големите кредитополучатели не се явиха на поканата, министърът не може да ги задължи, това е тяхно решение“, отбеляза Валентин Михов. Колкото по-ясно виждаме кои са тези хора отсреща, толкова по-добре за всички, смята той.

5 млн. лв. таван за заемите от ББР

„Достатъчно ясно е, че хората, които работят в ББР, не всички са гнили ябълки. Там има хора, които си вършат съвестно работата. Проблемът идва, когато се появяват големи сделки, които не е ясно защо са направени, които поне за сега от публични източници – понеже нямам достъп до реални данни все още, не приличат на нещо, което помага за икономическото развитие на България“, заяви Валентин Михов.

 

Според него това, че 8 фирми са взели близо 1 милиард лева е безумна концентрация, това е страшно много. Той предположи, че кредитите са отпуснати законно, иначе би трябвало БНБ и одиторите да са видели.

„Има хиляди и десетки хиляди малки и средни предприятия и еднолични търговци, които работят и имат нужда от финансиране. Не говорим само за COVID ситуацията, която е горе-долу добре покрита в момента. Тука 100 млн. се раздават, 200 млн., а те търсят пари от порядъка на 10, 20,  50 хиляди“, отбеляза Михов.

„Идеята за изменението в устава на БНБ беше да няма повече такива кредити, които не отговарят на закона за ББР.  Това като проблем го виждат и регулаторът и рейтинговите агенции казват, че това не е точно това, за което е създадена банката за развитие – кредитирането на големи клиенти“, обясни Михов.

Какво казват фирмите с най-големи кредити от ББР

„Защо търговските банки са решили да не кредитират тези клиенти или защо те са дошли в ББР?“, запита Михов и допълни, че не могат да се обвиняват  компаниите, които търсят някакъв начин да си намерят финансиране.

„Проста проверка в търговския регистър показва, че една от фирмите е имала кредит на 9% преди да я рефинансира ББР – това е преди по-малко от две години, и след това е била на 4%. Друга фирма е плащала лихва на 7% на друга банка, а след това с доста по-голям обем плаща 2%. Това вече става доста интересно защо е така“, посочи Михов.

Вижте кои са 8-те най-големи кредитополучатели от ББР

Според него няма аналог на банката с КТБ.

„Една част от тези фирми са били преди това в КТБ, но иначе от гледна точка на стабилността на банката нямам колебания. Банката е стабилна, добре капитализирана, благодарение на това, че държавата е наляла от нашите пари 840 млн. миналата година – поне официалните мотиви са за борба с COVID. Така че банката е стабилна, тя няма и клиенти физически лица практически, така че няма аналог с КТБ“, заяви той.

„Споровете в България дали трябва такава банка като ББР са повече от 10 години. В Германия и Австрия има такива банки, които са за развитие и правят точно това, което би трябвало да прави и нашата банка за развитие – подпомагат малките предприятия. В САЩ също има такава финансова институция“, обясни Валентин Михов.

Продължи да четеш