В „Спасените“ ще ви разкажем за "спасената" мечта на една булка. Тя е от Бразилия и е терапевт - работи предимно с деца със Синдром на Даун. Мечтата ѝ била, един ден, когато се омъжи, на сватбата ѝ да присъстват и нейните малки пациенти.

Мечтата става реалност, благодарение на една голяма изненада, организирана от съпруга Ц. А видеото от тяхната сватба обиколи света и продължава да трогва хиляди.

„Спасените“: С 0% шанс за живот, най-недоносените бебета в света оцеляха

Синтия Бонфанте Перейра и Жозе Виктор Влах, благодаря ви, че отделяте време за нас. Видео от вашата сватба продължава да обикаля социалните мрежи. Аз дори останах с впечатлението, че сватбата е била съвсем скоро, а всъщност е била преди няколко години, нали така?

Жозе: Да, преди три години.

Моментът, в който ти, Синтия, като булка, се обръщаш и виждаш малките шафери, които влизат през вратата на църквата. Разкажи ни, всъщност защо потекоха сълзите ти, защо беше толкова емоционално за теб?

Синтия: Аз съм логопед и терапевт на деца със Синдром на Даун и много обичам моите малки пациенти. Когато стана ясно, че със Жозе ще се женим, си казах, че искам и те да присъстват на моя специален ден. Но когато говорих с отеца, който щеше да води венчавката, той ми каза, че не е разрешено децата да влязат в църквата, без да ми дава конкретни причини защо.

Просто не било позволено. И бях много тъжна, същевременно и ядосана, защото не можех да си обясня тази забрана. Нямах изход, приех правилата на отеца. И така, по време на венчавката, се бяхме разбрали Жозе да носи сватбените халки във вътрешния джоб на сакото си.

Снимка: bTV

И когато започна да рови в сакото си, той се забави. Помислих, че е забравил халките. Тогава се отвори вратата на църквата. Помислих, че влиза някой да донесе забравените халки. После погледнах по-внимателни и какво да видя? Влизат децата. Оказа се, че Жозе е организирал всичко това, за да ме изненада, свързал се е със всички семейства на децата и заедно са спретнали тази изненада.

Кое те разплака? Самата поява на децата или това, че твоят съпруг е вложил толкова много енергия, за да те изненада и зарадва?

Синтия: Разплаках се и заради двете. Винаги съм мечтаела на моята сватба да присъстват и малките ми пациенти, те са част от моя живот. И когато онази врата се отвори, мечтата ми се сбъдна. И си казах, че съм щастливка, че имам такъв съпруг, който мисли за щастието и за мечтите ми.

„Спасените

Жозе, разкажи ни как дойде идеята за тази изненада, подозирам, че тук и отецът много ти е помогнал?

Жозе: Тя винаги ми е разказвала колко много обича работата си. Обича децата, на които помага. И заедно с отеца измислихме плана - уж той да не разреши присъствието им на сватбата, за да може накрая изненадата да е наистина голяма.

Снимка: bTV

Колко време ти отне, за да подготвиш изненадата?

Около три-четири месеца, може би. Докато намеря самите родители и се свържа с тях, после да се срещнем и лично, а освен това трябваше да търсим и специални тоалети за децата, за да бъдат истински шафери.

Те са толкова красиво облечени, като герои от приказка.

Синтия: Да, точно така си беше. Майките на тези деца са се погрижили те да бъдат толкова красиви. Две от децата все още не можеха да ходят. И точно тогава се е родила идеята те да влязат в църквата с електрическа количка.

Жозе: Моята идея беше количката да бъде бяла, за да се впише в цветовете на сватбата. Подобна кола имаха моите съседи, затова ги помолих да ми я услужат. Тъстът ми се ангажира да докара колата. И тъй като е детска кола, я се управлява с дистанционно. И вече на самата сватба когато попитах тъста ми дали всичко е наред с колата, той изведнъж се сети, че забравил дистанционното. Настана суматоха. Тогава майката на една от децата буквално изхвърча до най-близкия мол и взе под наем друга кола, за да могат децата да се появят с кола по време на церемонията.

„Спасените“: Деца подадоха ръка на други, загубили детството си в бедствията и калта

Жозе, явно много обичаш Синтия, за да организираш всичко това?

Жозе: Да, вярно е, много я обичам.

На видеото от сватбата обаче виждам и друго – ти също не успяваш да сдържиш сълзите си?

Защото емоцията беше огромна. И като видях и Синтия в сълзи, не се сдържах.

Синтия: Това беше най-красивата част от сватбата ни – появата на децата. А после Жозе ме изненада и с една мелодия, която се е научил да свири на пиано специално за мен. Много сълзи имаше, много.

Минали са три години от този момент, но виждам, че пак текат сълзи?

Синтия: Продължавам да бъда емоционална, когато си спомня тези моменти. Знаете ли, в началото Жозе не знаеше нищо за работата ми, но постепенно започна да научава каква е ролята ми в живота на децата със Синдром на Даун. Научи и каква роля имат те в моя живот. И затова ми е емоционално, защото и моят съпруг ги обикна така, както аз.

Зная, че дори един от фотографите на сватбата ви е бил младеж със Синдром на Даун, нали така?

Синтия: Да, точно така. За мен беше много, много важно мой пациент да участва в моята сватба по един или друг начин. Той беше толкова щастлив, че сме го включили с много важна задача. И виждаш как един човек се чувства пълноценен и има криле.

Снимка: bTV

Жозе: И моята представа за света се промени. До онзи момент моят свят беше само числа, тъй като съм икономист. След като срещнах Синтия, а после се запознах и с нейните малки пациенти, започнах да виждам света и през техните очи.

„Спасените“: Балерината без ръце, която покорява върхове

Защо според вас това видео наистина обиколи света и трогна толкова много хора? Как си го обяснявате? Кое ги докосна?

Синтия: Според мен хората останаха толкова докоснати и трогнати, защото те не вярват в способностите и капацитета на децата със Синдром на Даун и въобще на хората със специални потребности. Тъжно ми е да го казвам, но е така - повечето хора не могат да оценят тези дечица, те остават в сянка. А на нашата сватба, тези специални деца бях под светлините на прожекторите и в центъра на вниманието. И се държаха така, както понякога не се държат дори децата без проблеми.

Синтия, кое те прави щастлива в работата с тези деца?

Синтия: Щастлива съм да наблюдавам развитието, напредъка им. Да виждам, че помощта ми има смисъл. Защото аз виждам техния потенциал и се стремя да го доразвивам.

„Спасените”: Манекенка със Синдром на Даун покорява световните подиуми

Отскоро сте родители, имате син. На какво ви се иска да го научите? Какво ще знае детето ви за специалните деца?

Жозе: Че на света има място за всички ни И че никой не трябва да бъде изключван заради различието си. Всички сме различни.

Снимка: bTV

Синтия: Ще научим сина ни Мигел да вижда човека. Да го вижда извън стереотипа, да не го съди по обвивката. Да го приема такъв какъвто е, с каквато и специална потребност да е роден. Да бъде приятел на различните.

Благодаря ви този разговор. Благодаря ви за емоцията, която надявам се, стигна и до нашите зрители. Поздрави от България!