Деца, които се занимават с авиационна фотография, искат да имат площадка, откъдето да запечатват кацащи и излитащи самолети. Много летища по света имат обособено пространство за тази цел. У нас проект има, но и до днес не е осъществен.
Училището на Марк е точно под линията, която самолетите изминават, за да се приземят ни разказва той. Така се заражда и любовта му към тях, която го отвежда до това място, близо до летище София, където открива съмишленици.
„Най-много ми харесват военни самолети, витлови самолети. Затова искам да видя някой по-стар, може би съветски самолет, като МиГ-21“, мечтае той.
Почти всеки ден маршрутът е един – от училище на метрото в посока летището и след това близо 10 минути пеш до мястото за снимане. Често в стремежа да направят най-добрия кадър, децата се състезават с времето, следят кулата и полетите. Сблъскват се и с други трудности.
„Зимата е много студено, а лятото е много горещо. Ако вали дъжд, няма къде да скрием, ставаме вир вода. В друг случай, ако ни падне батерията на телефон и апарата, няма къде да ги заредим, трябва да се връщаме до терминала. Ако сме на оградата, охраната ни гони, защото си мислят, че искаме да влизаме в самото летище“, разказва Нико.
„Няма място тук да се съберем, долу има една дупка, където се събираме максимум двама души. И всички трябва да снимат от тази бетонена стена, това е доста трудно“, допълва Марк.
Страстта към заснемането на самолети споделя и Милен Димов, който от години се занимава с авиационна фотография. У нас има проект за площадка за „спотинг“, но и до днес не е реализиран, разказва още той.
„Съгласувано е и с архитекта на летището, определени са котите на височината, определен е дори базово какво ще представлява като конструкция и функционалност. Допълнително са обещани и няколко отвора в оградите. Тези деца са тук всеки де, независимо дали има интересни самолети, или не. Те са тук заради идеята, заради това, че обичат авиацията и заради това, че са страхотни приятели помежду си“, казва Милен Димов, авиационен фотограф
Спотингът е изключително развит в Западна Европа и в Америка. Етиен Хартгрес го практикува от малък. Като син на стюардеса, детството му минава на амстердамското летище. Много бивши пилоти и военни, както и малки деца деца могат да бъдат видени с обективите си, разказва още той.
„Има обособени места за спотинг , например площадка, която е на пистата. Има такава, откъдето се вижда терминалът, а също и място в самото летище, което е като тераса. Нямаме високи огради както в София, например, защото там всичко е синхронизирано с полицаят. Има места, които хората могат да използват за снимане“, споделя Етиен Хартгрес, авиационенен фотограф.
В позиция до bTV от летище София обясняват, че планират изграждането на зона за авиофотографи.
На 16 октомври за първи път ще организираме специален ден на т.нар. „спотъри“ на летището. През този ден ще се срещнем с тях, за да обсъдим плана за реализацията на проекта, допълват от летище София.
Мечта за всички тези деца остава да снимат Еърбъс А380 – най-големият пътнически самолет в света, който е кацал досега у нас само два пъти.