Точно преди 6 г. двама лекари и техните екипи от болница „Св. Анна“ в София дават шанс на един млад човек да живее и да стъпва отново на двата си крака. Преодоляването на травмата е трудно и продължава близо две години, но днес мъжът е щастлив татко на две деца.
В живота на всеки се случват обрати. Понякога има трудни и тъжни моменти. Важно е обаче как преминаваме през тях, казва Александър Цанков от гр. Своге. Нелеп инцидент го тласка към границата между живота и смъртта.
„Ходих при съседи да обработвам земята с машина – мотокултиватор. Впоследствие, когато приключих нещата с обработката, реших, че трябва още веднъж да го минем, не знам защо и тогава ми потъна кракът. Машината ми хвана и анцуга, и крака. Направо ме събори и започнах да се въртя с нея и тя падна върху мен“, спомня си.
Чака линейка над 2 часа. Баща му, местен лекар и съседи помагат да бъде качен на линейката и отведен в София по спешност.
„Той дойде с цялата машина, която беше на крака му. Никой не смееше да борави с този крайник, което е и нормално. Пристигна с целия барабан, на който кракът беше усукан. Истината е, че крака изглеждаше страшно, защото костите бяха навън, силно замърсен с пръст и други неща.
Това, което ме притесни е, че нямаме много опит в България с тези фарма-травми, въпреки че има много публикации в Америка и Китай, където се случват. При мен не е първата, но беше най-тежката, която съм виждал до сега“, каза д-р Евгени Нешев, началник на Първо отделение към Клиниката по ортопедия и травматалогия към УМБАЛ „Св. Анна“.
Освен двамата водещи лекари от столичната болница „Св. Анна“, с тях работят още няколко екипа от лекари, сестри и санитари. Александър преминава през 2 операции в пълна упойка, седем със спинална, още няколко в крака. Над девет пъти му е преливано кръв.
Проблем възникна, че в шокова зала нямаше как да свалим самата машина, нямахме такъв инструментариум, такива гайчни ключове. Досетих се, че имам в колата един комплект, изтича един от колегата да го вземе, свалихме на първо място дисковете с ножовете, които раздробяват пръстта“, каза доц. д-р Сашо Асьов, началник на Клиниката по ортопедия и травматалогия към УМБАЛ „Св. Анна“.
„Искаха да отрежат частта, която беше на крака ми, когато отивах в шокова зала. Имам спомени, че казах, че е хваната с болтове и с гайки, да не я режат, защото имам планове с нея. Те всички се смяха там“, посочи Александър.
Оперираният мъж казва, че през цялото време е бил в съзнание. Наблюдавал пулса си. Но имал вяра в лекарите и не се страхувал.
По време на инцидента съпругата на Александър е в бременна в шестия месец. Синът им се ражда малко след като той е изписан от болницата. Александър-младши носи името на един от лекарите, които са спасили не само живота на баща му, но и щастието отново да стъпва здраво на двата си крака.
„Изцяло негов крак, със съхранена сетивност, до някъде съхранени невросъдовете. Храни се, има определена сетивност. Никога няма да бъде такъв, какъвто преди травмата, но крайникът може да използва и да се чувства добре“, заяви д-р Евгени Нешев.
Шест години по-късно Александър празнува със семейството си втория шанс за щастлив живот и 5 години от раждането на първото му дете – Александър-младши. Семейството се радва и на второ дете.
