На едно от най-митичните и красиви места в България има езеро, пещера, легенди и проблеми. Езерото е Раби́шкото край Белоградчик, съвсем близо до пещера Магурата.
Обемът му намалява драстично заради компроментирани съоръжения, но точно поради това бреговете му разкриват безброй парченца от праисторията.
Какви са тези парченца и какво е решението, което може да спре заблатяването на езерото?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Рабишкото езеро е една от мистериите на Белоградчиш кия край.
„То е най-голямото тектонско езеро в България, тоест образувано е при нагъване, потъване и издигане на земните пластове. То е на възрастта на езерото Лох Нес в Шотландия – три и половина - четири милиона години“, обясни Емил Цанков, историк и краевед.
Лох Нес си има легенда за чудовището Неси, Рабишкото си има за Раби - син на змея, живял в пещера Магура. Омилостивявали го с най-красивите си девойки, докато Раби не се влюбил в една от тях.
„И според местните все още чудовището живее заедно със своята красавица, защото измолва от своя баща – змеят – тя да се превърне в безсмъртна“, разказва още Цанков за легендата.
Рабишкото е най-голямото по площ вътрешно езеро в България и е в списъка на най-значимите у нас.
„Подхранва се от пет карстови извора и това му гарантира постоянния приток на вода“, обясни историкът.
От няколко години обаче постоянният приток на вода е спрян. В резултат нивото е критично ниско и предизвиква заблатяване, което е рисково за аквакултурата и оттам - за екосистемата в района. Това притеснява най-много местните и рибарите, но и туристите.
„Има доста туристи - и за пещерата, и на езерото. Дори има хора, които идват с кемпери, палатки си опъват“, казва Диляна Костова, кмет на с. Рабиша.
Водата намалява заради проблеми със съоръженията, казва още кемтицата - на най-близкото до язовира населено място.
„Каналът, който се влива в езерото, който влиза по деривацията село Ошани и село Раяновци, е в окаяно състояние и по него водата, която идва, просмуква в питейната ни вода. И това е проблем, затова вода не се влива в езерото“, заяви Костова.
Рабишкото езеро е със статут на язовир и е под юрисдикцията на Министерството на земеделието. От там на въпроси на bTV отговарят:
„Към 25.04.2025 г. обемът на водоема е 11 709 000 куб. м, което представлява наличен обем от 27 % (…) За деривациите и съоръжението МЗХ е изготвило и актуализирало през 2024 г. проект за рехабилитация, като в момента се подготвя процедура за извършване на строително-монтажни работи, включени в бюджета на МЗХ за 2025 г. Ремонтните работи се очаква да се извършват през 2025 и 2026 г.“
И докато нивото продължава да спада, бреговете разкриват безброй парченца хилядолетна история, основно фрагменти от керамика - от седмо хилядолетие преди Христа до средните векове.
„Няма как в миналото хората, които са живели на брега на езерото и са използвали пещера Магура за свой храм, да са правили толкова фина и прецизна керамика и в същото време да говорим за знаците и символите на Магура като за някакви драсканици на диваци. Става въпрос за една изключителна култура“, обясни Цанков.
А Магурата продължава да привлича туристи и да е дом на една от най-големите прилепни колонии у нас и в Европа. Залата с рисунките в пещерата е затворена за посетители от шест години с цел запазването им, но скоро те ще бъдат видими за всички чрез дигитални изображения в музей, който се изгражда чрез публично-частно партньорство по идея на местната власт в Белоградчик. Откриването му е след два месеца.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
