Илюстраторката Мира Мирославова създава приказни светове, благодарение на книгите в домашната ѝ библиотека.
Като малка Мира рисува учителските тефтери на майка си с горски създания. Пази и днес „Приказките на Братя грим“, които стават част от мечтата ѝ да бъде илюстратор.
Разказва, че на 12-годишна възраст заминава за Англия, където учи в гимназия и по-късно в колеж с текстил и моден дизайн. „Там вече нещата придобиха форма и избистрих идеята, че мога да се занимавам с изкуство. Бях на 17 г., когато започнах да рисувам първата си книжка, година по-късно беше в книжарниците. Качвах много рисунки в интернет и по този начин ме забелязаха“ обяснява Мира.
Тя сънува думите в картини. И така на сутринта се раждат рисунките ѝ.
„Колкото по-богат е текста и колкото по-майсторски е направен, това те насочва много, създава ти картината в съзнанието и вече може да я довършиш. Заглавието на една от книгите, които илюстрирах на Рей Бредбъри, която измисли една колежка, с която работихме – „Нявгабъде“, която е много странна дума обаче същевременно отваря много врати. Българският език е чудесен. Много харесвам думата „уют“, защото всичко, което носи със себе си и това са думите, които най-много харесвам, тези, които носят със себе си някакво чувство“, допълва илюстраторката.
Мира рисува всичко на ръка, а нови технологии използва понякога – само за оцветяването. Последната ѝ илюстрирана книга е „Приказките на братя Грим“.
„В Братя Грим темата е движение и всяка илюстрация вътре в нея трябва да има някакъв вид поток на движение вътре, както е и в „Снежанка“, растенията по нея се движат в някаква посока. Много от героите тичат или има вятър, и това гледам си го напомням през цялото време“, обясни тя.
Любимите ѝ автори са Достоевски и Екзюпери, но библиотеката ѝ пълна с книжни съкровища.
„Всички тук възприемам като съкровища, но има някои издания, които не могат да се намерят в България и съм ги търсила с много сериозно усилие. Тази книга на Барбара Сток и е биографична за Винсент ван Гог и е в комикс вариант. Голяма час от историите са действителност“, казва Мира.
„Друга една от съкровищницата ми е книгата „Без думи“ на Калина Мухова. Илюстрациите са много красиви. Няма текст, всичко е само въображението на детето. Тя приключва със стихотворението на Анатас Далчев“, посочва Мира.
Споделя, че за нея книгите са като много близък приятел.