45-тото Народно Събрание започна работа. Колко дълъг ще бъде животът му и какви достойни решения ще вземе – предстои да разберем. Но не трябва да забравяме, че в историята на българския парламент са записани имената на Петко Каравелов, Константин Стоилов, Стефан Стамболов и още много ярки личности.
В края на XIX век България е динамично развиваща се и модернизираща се държава. В изграждането на това ново лице на държавата оставят диря няколко ярки политически фигури.
Сред тях историкът проф. д-р Веселин Методиев очертава Петко Каравелов, Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
„Всеки по своему е различен, но всички са еднакви в своето усилие да построят модерна България. Първо – едно родолюбие и представа за саможертва, което ние, съвременните българи познаваме от книгите. Те са знаели какво значи независимост и достойнство. (...) Константин Стоилов – млад мъж, нямащ още 30 години, заедно с княз Александър I е в Русия на политически разговори и му е предложено да участва в една далавера – БНБ да стане частна банка на руски капитали, като са му предложили пари да участва вътре. Той е в ужас. Описва в дневника си своя ужас и отива при българския монарх Княз Александър I. (...) Или другият герой Стефан Стамболов. Когато ще тръгнеш да възстановиш същия този български княз, гонен от руския император Александър III, ще започнеш да си водиш дневник и в този дневник той описва, че се събужда мокър от сън, защото сънува Русия като една голяма бяла мечка, която го гази. Никому не пожелавам да се занимава с политика и да има такива сънища. (...) Когато им четете речите, когато внимавате в това, което те са оставили като лично наследство, примерно писма, дневници или статии във вестници, ще видите каква голяма култура стои зад тези хора“, разказва проф. Методиев.
В тежкото състояние на безвремие, в което България попада след националната катастрофа и Ньойския мирен договор, начело на държавата застава един демократ и защитник на националните интереси, определян като „джентълмена на българската политика“.
„Тази личност от януари 1926 г. е министър-председател на България и е Андрей Ляпчев. Той е известен с един фолклор, че бил казал – тъй като той е от Вардарска Македония или Егейска Македония, „Со кротце, со благо и со малце кьоте“. Той е казал „со кротце и со благо“, но не е казал „со малко кьоте“, защото това е реплика от публиката, от залата, но той казва от трибуната неща, срещу които няма да тръгне. Никога няма да тръгне срещу демокрацията и срещу Светия синод“, обяснява още проф. Методиев.
Периодът 1945 – 1989 – тоталитарната държава
„Политиката не беше публична дейност. Политици обаче имаше. Няма да забравя как дългогодишният външен министър на Федералната република Германия в едно интервю след 1989 г. каза, че особено е ценял срещите с Петър Младенов. Той каза: „Ние чрез българите можехме да сондираме позициите на СССР, което беше нещо като посредник“, спомня си проф. Искра Баева, преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“.
„За онова време беше немислимо политикът да не бъде облечен според канона – костюм, вратовръзка за мъжете, за жените строго облекло. Панталоните не бяха приети за жените в парламента. Независимо дали е тъкачка, доячка – този канон беше задължителен. Бих казала, че има такъв канон и за изказа. Дори и шегите на Тодор Живков, той беше известен с хумора си, бяха доста по-прилични, отколкото езика на днешните политици. Ако говорим обаче за ярки фигури, които правят впечатление на обществото, трябва да ги потърсим в последния заключителен период на социализма – в годините на преустройство“, обяснява проф. Баева.
А преходът е бурен и дебатите в новия демократичен парламент често продължават до сутринта.
„Има едно явление, което професор Михаил Неделчев нарече „ретро утопия“. Една група хора, които в зимата на 1990 г. са си представяли, че сега ще се върнат обратно в 1942 г., че изведнъж ще изчезне това време и че онова достолепие ще се върне. Както той сам казва, това си беше ретро утопия. Ние използваме думи, в които влагаме различен смисъл и затова не се разбираме. И това се случва според мен често и в политиката. Това е ретро утопията. Гиньо Ганев много сръчно използваше това минало. Той играеше с това минало. Безспорно имаше такава дарба артистична, г-н Дертлиев също, както Стефан Савов, те бяха от онова поколение политици. Те знаеха нещо, което младите хора не знаят. Те знаеха съдържанието и дълбокия смисъл на понятието парламентаризъм“, обяснява проф. Методиев.
От минало към бъдеще. Какъв е парламентът на новия век?
И проф. Методиев, и проф. Баева са убедени, че историците са длъжни да възстановят, да реконструират онова време. Защото през последните 30 години от голямо уважение към политиците хората са преминали към пълното им отрицание.
„Пандемията доста изкриви възможностите на обществото навсякъде по света, то трябва да възстанови ето това – едно доброномарено, човешко поведение“, казва проф. Методиев.
