Необичайни приятелства между котка и куче в Северозапада. И двете истории започват неочаквано, но продължават с любов и мирно съжителство.
Срещаме ви с куче, спасило и отгледало новородено коте и с друго куче, отгледано от котка и погрижило се на свой ред за израстването на друго коте.
Първата история е на Барон и Пако и започва от къща, където двамата живеят заедно. Зад табелата „Зло куче“ се втурва лаещ дребосък. Името му е Барон и е микс от померан и пинчер.
Озовава се при собственика си Николай като подарък от децата му, за да го мотивират да се разхожда. При една от разходките кученцето за пръв път се изгубва от погледа му.
„Поглеждам го, той идва, нещо захапал в устата. Помислих, че е някаква мърша. На три метра от мен остави котенцето, седна до него и не мръдна от него. На мен ми стана жал, взех котето, с пипетки сме го хранили. Той му облизваше оченцата, просто се грижеше за него като майка“, разказва стопанинът Николай Рангелов.
Котето расте палаво и името му си идва само – Пако, от пакостник. Година след спасяването си вече е голям почти колкото Барон.
„Ядат заедно, спят заедно, играят заедно и аз съм много доволен от това, че са моя компания“, споделя Николай.
Барон и Пако имат едни и същи играчки, но всеки си знае паничката. Случва се да се нацупят един на друг, но рядко и за кратко.
„Но са голяма любов двамата. Просто са приятели. Това му беше неговото другарче, той си го намери сам, отгледа си го и живеят заедно. Ако хората бяха така – с усмивка и с помощ един към друг, ние нямаше да сме така. Ние щяхме да бъдем най-силната държава в света“, разказва стопанинът.
В обич и разбирателство с котки живее и 12-годишният мопс Мечо. Той също е отгледан от чужд родител - предишната котка на стопанката си Красимира.
„Майка им не им обръщаше много внимание, котката ги приюти и ги отглеждаше. Просто се приспособи към нея и може би оттогава датира това приятелство“, разказва Красимира Ицина.
Освен с котешката си майка кучето израства и с котето Рекс, а когато преди година към тях се присъединява осиновеният двумесечен Мартин, Мечо го приема като негов син.
„И Мечо хареса Мартин, и Мартин хареса Мечо. Спят заедно, играят си заедно, ядат заедно“, споделя Красимира Ицина.
Така с живота си животните отново ни показват единствения смисъл на живота – да обичаш. А стопаните на Пако, Барон, Мечо, Рекс и Мартин съветва да правим света по-добър и да се обичаме дори повече от животните.
