Две непознати млади души се срещат, когато полетът им закъснява на Бъдни вечер през 1975 г. Оттогава те остават приятели за цял живот. В навечерието на Коледа - вижте историята на едно невероятно запознанство.
Бъдни вечер, 1975 г., летище LAX. Кати Пойзър, която се е преместила в Лос Анджелис по-рано същата година, отчаяно иска да се върне в родния си град Якима, Вашингтон. Тя организира пътуване за празниците, но всъщност планира, когато пристигне, да каже на родителите си, че се връща за постоянно.
23-годишна, Кати напуска родното място и се отправя към живота в големия град, към „мечтата Калифорния“. Тя намира малък апартамент в долината Сан Фернандо, който превръща в свое място.
„Израснах в малък град, исках да бъда някъде, където има какво да правя“, разказва тя пред CNN Travel.
Въпреки че работата ѝ е добра, колегите ѝ са доста по-големи от нея и тя няма приятели на своята възраст. Чувства се самотна и изолирана в големия град и започва да усеща, че Лос Анджелис всъщност не е мястото, където трябва да е.
Докато се реди, за да се регистрира, Кати чува съобщение, че полетът ѝ е отменен. Сърцето ѝ се свива, това е последната капка, която прелива чашата. Кати опитва да се съвземе от новината, когато жената на опашката пред нея се обръща, усмихна се и започва разговор.
Тя е около 50-годишна, с приятелски и топъл характер и се казва Мили. До нея дъщеря ѝ на име Деби, която изглежда на възраст колкото Кати. Деби също се усмихва, но изглежда по-срамежлива.
„Ние се опитваме да отидем в Юджийн, Орегон. Но в момента не отиваме никъде. Така че защо не отидем всички да пием по нещо?“, предлага Мили.
Кати се поколебава само за миг, но приятелското присъствие на Мили и Деби веднага я успокоява и трите жени тръгват към бара на летището, където Мили взима напитки за всички.
Деби е 24-годишна и е от Калифорния. Заедно с майка си пътуват до Орегон, за да посетят семейството си за празниците. Мили сякаш разпознава самотата на Кати и я сприятелява с дъщеря си Деби. Между двете момичета бързо тръгва разговор. Така, неусетно минават няколко часа и става време за следващия полет.
„Когато се качихме на самолета, Мили беше сменила местата ни, за да можем да седнем заедно и да продължим да разговаряме“, разказва Кати.
Макар че Кати има различна крайна точка от тази на Мили и Деби, всички се качват на един и същи самолет, който лети по западното крайбрежие, като прави няколко спирки по пътя.
Когато Кати слиза от самолета семейството ѝ е на летището, за да я посрещне. Тя е развълнувана, но напитките от по-рано вече започват да ѝ влияят. „Дори не си спомням как слязох от самолета. Чувствах се зле, докато се прибера у дома“, казва тя.
На следващата сутрин вече е Коледа. Кати се чувства по-добре, а махмурлукът вече го няма. Тя и майка са в кухнята и започва така дългоочакваният разговор между тях.
„Запознах се с много приятни хора. Те ми дадоха номерата си. Мисля, че ще им се обадя, когато се върна“, казва Кати.
