Ще останат ли на свещи църквите и манастирите заради скъпия ток? В Троянския манастир последната сметка за електричество е плашеща - 24 000 лева, а след получаването на помощта от държавата е паднала до 18 000, сподели йеромонах Стефан в „Тази събота“.
Само за месец в сравнение с декември миналата година сметката е скочила два пъти, кат разликата е близо 13 000 лв. „Това е непоносима стойност за нас“, казва свещенослужителят.
В светата обител са предприели мерки, за да намалят разхода си на електричество, като час от манастирската администрация работи от къщи. Обсъждат се и алтернативни източници на електроенергия като слънчеви панели, но в момента се разчита, че държавата ще помогне, каза йеромонах Стефан.
Подобна е ситуацията и в други обители. В Бачковският манастир – сметката за декември 2020 г. е 10 000 лв, за декември 2021 г. е над 30 000 лева, а за януари 2022 г. е над 31 000 лева, коменсацията е близо 15 00 лева, платени са близо 17 000 лв.
-И в Рилския манастир – в края на 2020 г. сметката за ток е малко над 9 000 лв., а в края на миналата близо 28 000 лв. или 3 пъти по-висока!.
„Компенсациите са от януари месец и не знаем докога ще продължат, тъй като все пак това е една кризисна мярка. Благодарим на българската държава, че е подходила с разбирания, предполагам не само към поделенията на Българската православна църква, но към всички потребители, които са потребители на промишлена електроенергия. Това са училища, детски градини, социални домове", коментира митрополитът на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ Антоний в „Тази събота“.
„Ние искаме да преминем от потребители на промишлена енергия на битова такава", посочи митрополитът и каза, че ще продължи да посещава енергийната комисия на парламента във връзка с този проблем.
„Ние имаме само едно промишлено предприятие – свещоливница, и за него нямаме претенция. Но църквите и манастирите не са такива предприятия те са обществени сгради и в тях има кризисен минимум на температурата“, посочи Антоний.
Митрополитът напомни температурата в църквите е важна и за запазване на културното и историческото наследство, защото в противен случай се получава конденз, който унищожава стенописите.
Църквите с малки бюджети ще бъдат принудени да въведат режим на тока, отбеляза Антоний.
Що се отнася до коментарите, че църквата е богата организация, има имоти и продава свещи, митрополитът коментира, че държавната субсидия е за заплатите на свещениците, „с имотите нямаме право да извършваме разпореждане и да ги продаваме“, а оборотът от свещите е намалял за пандемията, тъй като много хора не посещават църквите, пък и тяхната цена се поддържа поносима за миряните.
„Какво да направим? Да продадем имотите на БПЦ, за да платим тока и после да пляскаме с ръце?“, попита реторично Антоний.
Митрополитът коментира и конфликтът около българската църква в Лондон.
„Християните в Лондон са обединени около божията трапеза и светата литургия. Много народ присъстваше на литургията на 6 февруари, тази неделя отново ще се съберат българите в храма в българското посолство. Важно е да се възстанови литургичният и богослужебен живот, защото за един православен християнин е важно да бъде част от църквата. Човешките страсти отшумяват, остава само в вярата в сърцето на тези, които я имат“, коментира митрополит Антоний.
Той благодари за адекватна намеса и стоицизма на посланик Марин Райков, който защитаваше правото на богослужение на българите в британската столица.
Митрополит Антоний изрази своята надежда да се намери „просторен и голям храм, а този параклис да остане по-малки групи хора“.
