Има последствия от изнесената от Сотир Цацаров квалифицирана информация. Предполагам, че случаят ще бъде предаден на прокуратурата.

Това обяви в интервю за Мария Цънцарова в предаването „Тази неделя“ премиерът Кирил Петков по повод отнетия достъп до класифицирана информация на председателя на КПКОНПИ и бивш главен прокурор Сотир Цацаров. 

Отнет допуск: Цацаров е без достъп на ниво

Ден преди да стане това, Цацаров обяви, че подава оставка като шеф на антикорупционната комисия, считано от 1 март.

Цацаров хвърля оставка до 1 март

На въпроса дали става въпрос за срещата в ЦУМ между Цацаров (когато беше главен прокурор) и бизнесмените Георги Гергов и Сашо Дончев, премиерът отговори, че знае за какво става въпрос, но би издал класифицирана информация, ако го обяви.

Цацаров за отнетия допуск: Има натиск върху ДАНС от Рашков и Петков

„Мен ме изненада, че в петък сутринта (14 януари) ДАНС е трябвало да уведомят г-н Цацаров в 9 ч., а той в четвъртък си подава оставката, без да казва какви са причините. Беше доста голямо съвпадение. Отнякъде този човек може би е имал информация. Откъде не мога да кажа и не искам да спекулирам“, коментира министър-председателят.

Той поздрави службите за това, че когато са установили нередност, независимо от човека, са действали по правилата. Напомни, че Цацаров може да обжалва решението.

 

Поисканата оставка на главния прокурор Иван Гешев

Призивът на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ към настоящия главен прокурор Иван Гешев също да подаде оставка и отговора на Гешев, че щом му искат оставката, значи си върши работата премиерът коментира така: „Дали той някой път се поглежда в огледалото и се пита дали добре си върши работата? Ако наистина си отговаря, че добре си върши работата, аз бих бил много обезпокоен. Другият вариант е да не може да си даде оставката заради някакви други причини – някакви фактори, които не му позволяват да вземе това решение“.

Искане за оставка: Управляващата коалиция с декларация срещу Гешев (ОБЗОР)

Петков обяви, че никой не се е свързал с него, след като Гешев се оплака в Европейската комисия и в САЩ от политически натиск в писмо от 32 страници.

Какво произтече от заседанието на КСНС на тема евроинтеграцията на РСМ

„Обединихме се около обща позиция и тя е същата позиция, която аз казах от парламентарната трибуна – потвърждаваме съществуваща позиция на България и я надграждаме с тези общи групи и теми, по които трябва да свършим работа“.

Така министър-председателят коментира резултата от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев на 10 януари. На него се обсъждаше евроинтеграцията на РСМ.

И след КСНС: Без промяна на българската позиция за Северна Македония

На въпроса защо е паднал срокът от 6 месеца, който той определи за решаване на въпроса с евроинтеграцията на Северна Македония, Петков отговори: „Ако сме абсолютно точни, срокът от 6 месеца, който аз поставих, беше за рамката, в която работните групи трябва да си вършат работата, като един път на месеца се срещат. Аз никога не съм заявявал точен срок за едно или друго решение“.

Нов подход към С. Македония: Петков забързва процеса по присъединяване на съседите в ЕС

Премиерът уточни, че сроковете ще са функция на резултатите на работните групи.

„Друго, по което се обединихме, е, че добросъседството и влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз, когато съществуващата позиция на България, е съобразена, е най-доброто нещо за България“, допълни Петков.

По думите му от РСМ ще се очаква „нулева толерантност към дискриминацията“ на населението с българско самосъзнание и това със сигурност ще трябва да се включи в конституцията им, но въпросът е кой ще е правилният момент.

„Това не се случва с извиване на ръце, не се случва със сила, а с конструктивен разговор, ясно разбиране кои са нещата, от които всички може да спечелим и с компромиси, които са допустими от двете страни“, допълни премиерът.

Пендаровски: Подходът на Петков към С. Македония е по-модерен, но 6 месеца е дълъг срок

Кирил Петков категорично отрече той или друг от правителството да е водил разговор с представители на американското посолство за признаване на македонско малцинство в България. „За такова малцинство не може да се говори, по тази тема има 100-процентово твърда позиция, че тя не може да се дискутира“, подчерта той.

Присъствието на заразения с COVID-19 председател на парламента на КСНС

„Мисля, че той постъпи много отговорно. Разбрах, че се е тествал предишния ден. Веднага, след като се е тествал и на другия ден и е разбрал, че е с коронавирус, на секундата го оповести на всички членове на КСНС – нито се е покрил, нито се е опитал да скрие информацията“.

Председателят на парламента, който беше на КСНС, е с COVID-19

Това каза премиерът в отговор на въпроса дали председателят на парламента Никола Минчев е имал симптоми на COVID-19 преди заседанието на КСНС и е постъпил безотговорно.

Минчев прекара 6 часа в затворено пространство с първите мъже на държавата и после от парламента обявиха, че се е почувствал зле и се е тествал за коронавирус, а тестът е бил положителен. Всички присъстващи на заседанието бяха поставени под карантина.

Под карантина след КСНС: Президентът, премиерът, министри и депутати се самоизолираха

Петков обясни, че е стоял точно срещу председателя на НС и е категоричен, че той не е бил зле по време на срещата. Петков подчерта, че е дал добър пример с това, че си е поставил бустерна доза и благодарение на това не е се е заразил от Минчев, макар да е стоял 6 часа точно срещу него.

Министър-председателят защити и пиара на ПП Александър Бойчев, който се обади на телевизионни водещи при обсъждането на темата с теста на Минчев и им повиши тон.

„По принцип никой не трябва да се кара на никого. Сашо Бойчев е един свестен човек, който се пали от каузи: в случая е видял, от негова гледна точка, нещо несправедливо. Но трябва ясно да се каже – властта няма право да се меси в независимите медии“, коментира министър-председателят.

Сблъсък за теста на Никола Минчев: От ГЕРБ се усъмниха кога и къде е направено изследването

Той даде заявка да осветли начина на финансиране на българските медии от страна на агенции и други държавни структури.

Продължи да четеш