Днес се навършват 104 г. от премиерата на първия български игрален филм. През 1915 г. българският режисьор Васил Гендов прави премиерата на своя първи игрален филм – „Българан е галант", който е и първият български игрален филм. За първи път филмът е прожектиран в първият кино салон на Балканите и за времето си най-луксозният - кино „Модерен театър".
Днес българската национална филмотека пази само в сградата си в София над 130 000 кино ленти. За съжалението металните кутии, в които се съхраняват не се поддържат в подходящите условия. Специалисти се опасяват, че филмовото ни наследство би могло да изчезне завинаги. Въпреки неуредиците критици смятат, че българските филми заемат своето подобаващо място на кино картата на Европа, а и не само.
„Филми, които се радваха на успех и у нас, и по големите международни фестивали делят мегдан със сериозни държави с кино традиция и много по-големи възможности. В сегашната ситуация мога да кажа, че българското кино стои стабилно на нозете си", казва проф. Божидар Манов.
Но как се правело кино в България преди повече от век? Днес малко са останалите посветени в професията на т. нар. шумовици.
„Това са хората в звукозаписните студия, които са имали хитроумни начини да създават ефекта на големия екран с неговите автентични ужким шумове. Една перфектна буря с невероятни вълнения и свиреп вятър с плющящите вълни – това се прави в студийни условия с някакви легени, допълнителни вибратори", разказва професора.
Любопитни са и хрумките на някогашните оператори.
„Филм, който илюстрира как елементарните частици се сблъскват и се раждат новите протони, ядра, електрони на строежа на микро света е направен с прашинки калиев хиперманганат, който се спуска по едни много ефектни вертикални лилави следи, а след това като се завърти камерата на 90 градуса - те нахлуват със стремителна сила като електронни потоци", разказва проф. Божидар Манов.
„При липса на подходяща техника за панорамни кръгови снимки – едно въртящо се столче за пианист върши същата работа и се завърта на 360 градуса", казва още той.
А как са се монтирали някогашните български филми?
„На едни машини, наречени мовиоли. Това е един плот, с една работна маса с два въртящи се диска и много други, разбира се ролки, колелца, огледала, допълнителни приспособления и кадрите – филмовите кадри с дължина 2,3,5,10 метра, според художественото решение се въртят на тези мовиоли и режисьорите избират необходимия откъс, кадър, дубъл. С една машинка с тиксо се лепяха тези ленти, а още по на времето с ножче се изстъргват целулоидния слой. Слага се ацетоново лепило. Залепват се двете лентички. После се къса в киното, изгаря много ефектно на екрана като стапяща се жарава, но това са вкусните преживявания на стария киноман", разказва проф. Манов.
„Екип снима някъде високо в Родопите, в планината – при тогавашните условия, снима на негативен материал. Заснетото през деня се изпраща в лабораторията в София, с транспортни средства. Лабораторията връща обработения позитив и в селското кино или в селското читалище – режисьорът или операторът, художникът сядат и гледат детo се казва още мократа лента", добавя още той.
Днес повечето кино салони у нас са дигитализирани, но все още има места като Кино "Одеон", които разполагат и с лентови прожекционни апарати.
„Известно е, че кино мрежата е много осакатена от към качествени салони. Най-добрите са в сегмента на мол културата и те нямат афинитет към всички категории филми, които се предлагат. Затова все повече, с развитието на технологията се натрапва въпросът за новите канали или така наречените стрийминг платформи, които крайно време е да намерят място в голямата вселена на интернет и това не е нерешима задача. Това са част от стратегическите задачи на българското кино, за да може да достигне до максимален брой зрители по най-целесъобразния начин." - споделя проф. Манов.
„Сега е моментът да кажа, понеже сме в началото на финансовата година, че бюджетната програма „Филмово изкуство” за 2019 г. предвижда почти 16 млн. лева. От тях 14 млн. и 700 хил. са за производство и разпространение на български филми. И ако се приложат формулите до някъде на нискобюджетното производство, това може да обезпечи значително ангажирането на творческия потенциал и добра резултатност. Така, че това без да е максима, без да е удовлетворителния резултат, той е полезна стъпка в правилна посока, а това пък от своя страна увеличава отговорността на авторите и на функциите им", казва още проф. Божидар Манов.
А в сърцата на българите все още живеят български филмови заглавия като „Козият рог", „Оркестър без име", „Вчера", „Лачените обувки на незнайния войн". Те, както и още много други заглавия, никога няма да бъдат покрити с прахта на забравата.
„Това не е само да се съобщават дидактични тиради, умни мисли и идеи. Това не е само да се въртят увлекателни пищни спектакли. Това е сложната комплексната магия на умното послание на една непредубедена, достъпна за хората форма. Тук ще си позволя да дам един цитат на един голям кинематографист и режисьор, не български. Иржи Менцел, великият чешки режисьор Менцел. Той каза следното: „Аз имах семейство с баща много изтъкнат интелектуалец и майка, която беше една скромна жена домакиня. Аз исках да правя моите филми, така че, майка ми да ги разбира, а баща ми да не се срамува". И той го е постигнал. Намерил е формулата. Така, че аз пожелавам на българското кино – филмите, които от тук насетне всички скъпи, уважавани колеги кинематографисти ще направят – да имат тази щастлива съдба. Да живеят дълго в съзнанието на българите", пожелава проф. Божидар Манов.
