Българските ученици имат проблем с четенето и разбирането на дълги текстове и трудно правят разлика между твърдение и факт. Това показват последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците – ПИЗА, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
„Проблемът е многослоен. От една страна, се наблюдава, че децата се дистанцират от училището, защото то не може да навакса на това да им е интересно”, коментира в „Тази неделя” Искра Джанабетска, съосновател на българската платформа "Книговище", която насърчава четенето.
„В момента много настървено говорим за техническите науки и малко настрана остават хуманитарните и четенето. Имаме необходимост да се говори малко повече за ползите от четенето и как децата ще се научат през четенето на много умения впоследствие”, каза още тя.
Според нея, докато зубренето не се измести от реалното мислене, няма да има промяна. А това, по думите й, става чрез говорене, четене, обсъждане и задаване на въпроси.
Според писателката Мария Лалева резултатите на ПИЗА са повод да се замислим каква е отговорността на възрастните.
„Приели сме децата като огромна кофа, в която наливаме необходимите според нас знания, без да ги питаме дали те виждат смисъл в това и дали ще им е полезно. Образованието ни има колосален проблем – не ангажира децата емоционално. Образователната ни система не дава свобода децата да покажат, че могат да мислят”, смята Лалева.
Готвят ли се учениците за реалния живот, или това, което научават, остава само в главите им? Екип на bTV разговаря с част от възпитаниците на елитната врачанска гимназия "Христо Ботев" и техните преподаватели.
Учениците са в 11 и 12 клас. Не са участвали в изследването на ПИЗА, но са на прага на живота и знаят, че много не знаят, но не се страхуват да го признаят.
Младежите казват, че голяма част от материала, който изучават, е много тежък и няма практическа насоченост.
Дигиталното поколение знае, че бързо може да намери каквато и да е информация на секундата и понякога се възползва от това дори в час.