В края на юни Ищар ще изнесе концерт в Благоевград. По този повод певицата отговори на въпросите на Петя Дикова от своя дом в Сезария, Израел.
Как сте? Как са Вашите деца?
Добре, вече са тийнейджъри, станаха на 15 години. Аз също съм добре, постоянно съм в движение, записвам нови песни, заела съм се с нови проекти и се подготвям за концерта в Благоевград.
Какви са уроците, на които искате да научите децата си?
Първо, че нищо в живота не е такова, каквото изглежа. Че в живота трябва да си много благодарен за това, че си жив. Нищо в този живот не идва безплатно. Трябва да работиш здраво, но и да даваш, не само да взимаш. Особено когато обичаш, трябва и да се раздаваш. И когато децата ми ми кажат, че това или онова е невъзможно, аз им казвам – Нищо в живота не е невъзможно. НИЩО! Да, има неща, които са трудни за постигане, но това не ги прави невъзможни.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Когато сте били на техните години, вече пеете, заобиколена от колеги, които злоупотебяват с алкохол и наркотици. Как се съхранихте, как се опазихте?
Мисля, че ме беше страх от родителите ми. Първо, в онези времена не беше като сега – сега алкохолът и наркотиците са навсякъде. Нямахме компютри, аз не излизах много, а когато го правех, баща ми ме придружаваше. Започнах да пея, когато бях на 15 и баща ми идваше навсякъде с мен. Понякога го нямаше и си спомням как в тези моменти се опитваха да ми дадат алкохол и цигари. Мисля, че светът се промени и онова, което беше важно тогава, сега е просто украшение. Това, което казвам на децата си е, че, като подготвят подарък за някого – е важно какво има вътре, ценното е вниманието. Не е важно как си го опаковал. Днес по-важна е опаковката, отколкото съдържанието и вниманието. Зaтова си мисля, че светът се промени.
Мoето възпитание беше различно и затова се опитват да дам на децата си същия пример. Осъзнавам, че това ме прави различен родител – децата ми ще ме обвиняват, другите родители ще ме критикуват. Например, не позволявам на моите деца да спят извън вкъщи. Това води до война всеки ден. Казвам им – приятелите ви са добре дошли вкъщи, но на вас не позволявам да спите на други места. Сега синът ми си има приятелка и аз не му позволявам да спи у тях, особено ако родителите й не са си вкъщи. Опитвам се да ги уча и как правилно да приемат парите и всичко материално.
Историята на вашия пробив в Париж звучи като сценарий от холивудски филм. Покорявате Париж, но спомняте ли си усещането, когато още сте неизвестна и нямате пари?
Бях на 24, но от 9 години бях на сцената. Беше трудно време, много наситено. Нямах пари, близки, приятели, не говорих езика. Нямах нищо. Нула. Бях като в пустиня. Много хора са ме питали как го постигнах. В такъв момент мобилизираш всичките си сетива. Вадиш всичките си умения и даваш най-доброто от себе си. Така се случи и с мен. Местех се постояннно, настанявах се в празни апартаменти. Но всичките ми сетива работеха на пълни оброти. И този стремеж да докажа себе си и да покажа, че всичко е възможно, ме караха да не се отказвам. Но има точка на пречупване. Чудех се кога ще дойде при мен. E, тя дойде след две години, прекарани в Париж, когато си казах: "Добре, достатъчно, време е да се прибера вкъщи". Липсваха ми родителите, приятелите ми. И тогава нещо се случи. Работех в един нощен клуб, когато ми предложиха запис в студио. Не бях пяла на арабски преди – това е езикът на детството ми. Направих го за пари и така се завъртяха нещата. Понякога в живота си правиш планове, но по-късно разбираш, че всъщност, плановете ги прави животът и ти просто трябва да се адаптираш. Вярвам в съдбата, вярвам, че е имало уроци, които трябва да науча. И всичко се случва с причина.
Какво подготвяте за Благоевград?
Наскоро се включих в един филм като актриса и написах 3 песни за една специална сцена. Една от песните, които композирах, ще изпея и на сцената в България. Тя се казва STRANGER. През последните 3 месеца съм част и от проект, в който пея на гръцки, така че ще изпълня и песен на гръцки език. Това е предизвикателство за мен. Наскоро открих красивата душа на гръцката музика и ритъм. Подготвям и нов албум. В Благоевград ще изпея и "Я кажи ми, облаче ле бяло". Това е първата българска песен, която чух, и веднага се влюбих в нея.
Говорите и пеете на арабски, иврит, френски, испански, български, руски, английски, марокански. Ако трябва да кажете „Обичам те“ и да се обясните в любов, кой език бихте използвали?
"Обичам те" се превърнаха в две много международни думи. За мен те описват усещане, а то е универсално. Когато казвам "Обичам те" на децата ми и когато е наистина откровено и специално, им го казвам на иврит и френски.
