В края на юни Ищар ще изнесе концерт в Благоевград. По този повод певицата отговори на въпросите на Петя Дикова от своя дом в Сезария, Израел.
Как сте? Как са Вашите деца?
Добре, вече са тийнейджъри, станаха на 15 години. Аз също съм добре, постоянно съм в движение, записвам нови песни, заела съм се с нови проекти и се подготвям за концерта в Благоевград.
Какви са уроците, на които искате да научите децата си?
Първо, че нищо в живота не е такова, каквото изглежа. Че в живота трябва да си много благодарен за това, че си жив. Нищо в този живот не идва безплатно. Трябва да работиш здраво, но и да даваш, не само да взимаш. Особено когато обичаш, трябва и да се раздаваш. И когато децата ми ми кажат, че това или онова е невъзможно, аз им казвам – Нищо в живота не е невъзможно. НИЩО! Да, има неща, които са трудни за постигане, но това не ги прави невъзможни.
Когато сте били на техните години, вече пеете, заобиколена от колеги, които злоупотебяват с алкохол и наркотици. Как се съхранихте, как се опазихте?
Мисля, че ме беше страх от родителите ми. Първо, в онези времена не беше като сега – сега алкохолът и наркотиците са навсякъде. Нямахме компютри, аз не излизах много, а когато го правех, баща ми ме придружаваше. Започнах да пея, когато бях на 15 и баща ми идваше навсякъде с мен. Понякога го нямаше и си спомням как в тези моменти се опитваха да ми дадат алкохол и цигари. Мисля, че светът се промени и онова, което беше важно тогава, сега е просто украшение. Това, което казвам на децата си е, че, като подготвят подарък за някого – е важно какво има вътре, ценното е вниманието. Не е важно как си го опаковал. Днес по-важна е опаковката, отколкото съдържанието и вниманието. Зaтова си мисля, че светът се промени.
Мoето възпитание беше различно и затова се опитват да дам на децата си същия пример. Осъзнавам, че това ме прави различен родител – децата ми ще ме обвиняват, другите родители ще ме критикуват. Например, не позволявам на моите деца да спят извън вкъщи. Това води до война всеки ден. Казвам им – приятелите ви са добре дошли вкъщи, но на вас не позволявам да спите на други места. Сега синът ми си има приятелка и аз не му позволявам да спи у тях, особено ако родителите й не са си вкъщи. Опитвам се да ги уча и как правилно да приемат парите и всичко материално.
Историята на вашия пробив в Париж звучи като сценарий от холивудски филм. Покорявате Париж, но спомняте ли си усещането, когато още сте неизвестна и нямате пари?
Бях на 24, но от 9 години бях на сцената. Беше трудно време, много наситено. Нямах пари, близки, приятели, не говорих езика. Нямах нищо. Нула. Бях като в пустиня. Много хора са ме питали как го постигнах. В такъв момент мобилизираш всичките си сетива. Вадиш всичките си умения и даваш най-доброто от себе си. Така се случи и с мен. Местех се постояннно, настанявах се в празни апартаменти. Но всичките ми сетива работеха на пълни оброти. И този стремеж да докажа себе си и да покажа, че всичко е възможно, ме караха да не се отказвам. Но има точка на пречупване. Чудех се кога ще дойде при мен. E, тя дойде след две години, прекарани в Париж, когато си казах: "Добре, достатъчно, време е да се прибера вкъщи". Липсваха ми родителите, приятелите ми. И тогава нещо се случи. Работех в един нощен клуб, когато ми предложиха запис в студио. Не бях пяла на арабски преди – това е езикът на детството ми. Направих го за пари и така се завъртяха нещата. Понякога в живота си правиш планове, но по-късно разбираш, че всъщност, плановете ги прави животът и ти просто трябва да се адаптираш. Вярвам в съдбата, вярвам, че е имало уроци, които трябва да науча. И всичко се случва с причина.
Какво подготвяте за Благоевград?
Наскоро се включих в един филм като актриса и написах 3 песни за една специална сцена. Една от песните, които композирах, ще изпея и на сцената в България. Тя се казва STRANGER. През последните 3 месеца съм част и от проект, в който пея на гръцки, така че ще изпълня и песен на гръцки език. Това е предизвикателство за мен. Наскоро открих красивата душа на гръцката музика и ритъм. Подготвям и нов албум. В Благоевград ще изпея и "Я кажи ми, облаче ле бяло". Това е първата българска песен, която чух, и веднага се влюбих в нея.
Говорите и пеете на арабски, иврит, френски, испански, български, руски, английски, марокански. Ако трябва да кажете „Обичам те“ и да се обясните в любов, кой език бихте използвали?
"Обичам те" се превърнаха в две много международни думи. За мен те описват усещане, а то е универсално. Когато казвам "Обичам те" на децата ми и когато е наистина откровено и специално, им го казвам на иврит и френски.
