Началото на новия сезон на „Тази събота и неделя“ дава начало и на нова поредица в предаването. „Фотографите“ ще разказва за личните истории и ще показва света през обективите им.
В първото издание срещата е със Стоян Ненов - носител на наградата „Пулицър“ и фоторепортер на агенция „Ройтерс“, базиран в България. Той беше част и от драматичните протести у нас на 2 септември.
Стоян е на 39 години. Признава, че снима, за да покаже на хората, които са далеч от дадено място, какво се случва.
„Честност, точност, безпристрастност. Уважението към човека, който снимаш, към обекта, който отразяваш. Винаги да си позволяваш да изслушаш двете, трите страни, колкото има замесени“ - споделя основните принципи, които следва в работата си.
Да бъде фоторепортер не е детска му мечта, но снима от много малък. С фотоапарат е пред Народното събрание и по време на януарските протести от 1997г. Тогава е сред протестиращите с родителите си. Прави своите първи снимки с руска камера "Зенит".
"В нощта, когато се случи това пред парламента, снимах 2-3 филма, които тогава бяха дори филми с изтекъл срок на годност от Киноцентъра. Дори не бяха за тази цел. Прибрах се вкъщи развълнуван, за да ги проявя", разказва Стоян
По-късно търси работа като стажант във в. "Демокрация". Съвсем млад носи портфолиото си в редакцията.
"Фоторепортер впоследствие станах, заради идеята, че покрай мен се случват исторически събития, което беше през 97-ма. Отидох подготвен с нещо като портфолио. Шаварш Артин, който всички познават като Шами го видя и каза: "Виж какво, моето момче, тук няма място и за стажант даже, но ако искаш идвай..." И аз започнах да ходя всеки ден", разказва Стоян
Времето, прекарано в редакцията на в. "Демокрация" Стоян определя като важно за своята кариера и свързано с усещането за свобода. По-късно работи във в. "Стандарт", а през 2003 г. получава покана от тогавашния шеф на „Ройтерс“ за Балканите – Олег Попов. Той го кани да започне работа при тях.
Още от първия ден, прекаран в редакцията, настъпва промяна.
"Допреди това работех за вестник. Там има пишещ колега, шофьор - всеки един от тях е уредил нещо, а аз само снимам. Не се занимавам с нищо друго. Още от първия ден разбрах, че не е така в новинарските агенции - аз съм този, който прави всичко това. И в един момент осъзнах, че аз ставам фотографа на "Ройтерс" за България. Няма голям офис, който да върши тази работа. За мен това наистина е първо огромна отговорност и ако мога да си върша работата и надявам се с необходимото достойнство и покривайки стандартите - това е...", споделя Стоян
Отразява и мигрантската криза по бреговете на Гърция през 2016 г. Една от снимките му по време на тези събития е отличена с награда "Пулицър".
"Аз бях на границата с Гърция и Македония, работех тогава. Наистина нямах представя, че моя снимка е попаднала във вътрешната селекция и "Ройтерс" са кандидатствали с нея за наградите "Пулицър". Обади ми се мой приятел, добър колега. Той крещеше буквално от радост. Беше вечерта. Така разбрах. Изненадах се", споделя Стоян.
„Получих награда „Пулицър“ през 2016 г. Аз не я получих сам, аз бях част от екип фотографи, заедно целият екип получи тази награда и за мен това е оценка за високи журналистически стандарти, които ние покриваме и се надявам да продължим да покриваме“, разказа фоторепортерът.
Понякога, обаче, не награданета снимка е най-добрата, най-емоционалната за автора.
"Това е снимка от гарата в Гевгели, Македония. Първите дни е, когато все още нямаше хора много. Хората там чакаха всеки ден - имаше един или два влака, за да продължат към границата със Сърбия. Група деца бяха решили да си поиграят между линиите и кабелите. Едно от тях го беше хванало ток. Лицето на това дете беше окървавено, то беше в абсолютен шок и не можеше да осъзнае какво се случва около него. Това е такава снимка, която наистина остави в мен сериозен отпечатък", разказва Стоян Ненов.
Друга негова снимка му припомня събитията на пл. "Таксим" в Истанбул, Турция през 2013 г.
"Tова беше периода, в който се случи и Арабската пролет. Много от тези хора се организираха с помощта на социалните мрежи и някакси, ако се вгледате в снимката, ще видите как е пълно с хора, които викат, развяват знамена, а тази жена е концентрирана в телефона си. Имаше някаква символика за мен", разказва той.
В наши дни снимката му напомня за позната картина от протестите в България. Всички снимат, всички са Live - дори лидерите от управлението.
„Пренаситено е и с развитието на технологиите, и с появата на гражданската журналистика - всеки човек снима и снимката е достъпна навсякъде. Пренаситено е и тук пак виждам ролята на безпристрастната журналистика, професионалната журналистика. За "Ройтерс" конкретно това е твърде забранено. По никакъв начин манипулация на това, което виждаш. Не може да режисираш хора, да пренареждаш или впоследствие, в обработката, да променяш нещо. Това, което е хубаво, че грешките се отправят открито", допълва Ненов.
Той споделя, че чувства удовлетворение от работата си. Според него тя вече се е наместила и в личния живот.
„Аз съм 24 часа на разположение, не мога да си позволя да се оставя без комуникация или без средството си за работа и просто нещо друго да си върша. Не мога да си позволя това, защото, ако има извънредна новина и се случи пред вас и вие сте свидетел, и нямате нещо, с което да реагирате…“, допълва още той.
Вижте целия му разказ във видеото!
