Да възпроизведеш термоядрената енергия на Слънцето на Земята - от години учените полагат усилия да овладеят този процес, на сливане на атомните ядра, който би осигурил на човечеството чиста и на практика безкрайна енергия.

Такъв термоядрен реактор, от вида „Токамак“, съществува и в него участват ЕС, Индия, Китай, Русия, Южна Корея, Япония, както и държави, които имат собствени варианти на термоядрени реактори.

Снимка: bTV

За проекта за чиста енергия, предизвикателствата и пресечната точка между научното и комерсиалното – с генералния директор на ITER Пиетро Барабачи разговаря Виктория Петрова.

 – Знам, че е много трудно да се каже, но докъде сте стигнали, всичко върви ли по план?

–  Зависи кои планове. Имаше един, разработен през 2016 г. от предшественика ми Бернар Биго, но имаше пречки за него. Едната беше COVID. Това със сигурност не помогна. Имаше забавяне в доставката на някои компоненти. Някои компоненти бяха доставени с проблеми в качеството. Накратко казано - трябваше да се поправят. Нищо непоправимо, всичко можеше да се коригира. Това доведе до определено преразглеждане на графика. Първоначално планирахме да имаме първата плазма до края на идната година. Това няма да е възможно. Но т. нар. първа плазма, която се очакваше в края на идната година, беше слаботокова плазма – едва няколко процента от общия ток. Така че ние ще опитаме нещо различно. Ще прескочим тази стъпка и ще се насочим директно към такава, която да ни позволи да преминем към пълна магнитна енергия възможно най-скоро. Т.е. ще намалим общото забавяне в достигането на ядрената фаза на операцията. Сега правим две неща. Първо реорганизираме и ремонтираме, което тече по план. Освен това, изготвяме нов, цялостен план по проекта, който ще представим на Съвета на ITER след няколко месеца. Това е състоянието в момента. Докато не представя тази информация пред Съвета, не мога да разкрия нито част от съдържанието на информацията.

bTV Репортерите: Електричество от бъдещето

Снимка: btvnovinite.bg

–  Чудесно, още от първия въпрос имаме новина! Вторият въпрос е за проекта и човечеството. Какви ще бъдат ползите? Какво ще даде на човечеството и как ще промени света според Вас?

–  Това е програма за енергийни изследвания в сферата на ядрения синтез, които продължават с десетилетия и продължава от десетилетия – не само с ITER. Това е най-значимият от проектите, работещи по ядрения синтез, но не е единствен. Радвам се с това. Твърде важно е. Енергийните изследвания изобщо са нещо с огромно влияние върху човечеството. Всички го знаем. Все търсим нови форми на енергия и е необходимо да се освободим от зависимостта си от изкопаеми горива. Колкото повече опции пред бъдещите поколения, толкова по-добре. Това, що се касае човечеството, очаквам да бъде най-същественият принос на ITER. Това ще отнеме време, защото ядреният синтез ще изисква ITER, но и други технологии, които ще съпътстват ITER. Ядреният синтез не е магическо решение на всичките ни проблеми.

–  Например климатичните изменения. Това дълго или краткосрочно решение е за тези болезнени проблеми?

–  Много добър въпрос. Климатичните изменения са проблем, пред който сме изправени в момента, а не такъв, който ще възникне някога в бъдеще. Колкото повече време минава, толкова по-голям ще е проблемът. Вече са закъснели действията. Очаквам синтезът да допринесе, но в дългосрочен план. Не следва да разчитаме на него, за да задвижи действия за борба с изменението на климата сега. Не смятам, че е редно. Просто искам да управлявам очакванията. По-важното сега е да се изгради инфраструктурата ни на ядрена енергия от вида и с технологиите, с които разполагаме сега, както и на ВЕИ. Хубаво е да се инвестира в дългосрочното бъдеще. Така разглеждам мястото на синтеза по темата за климатичните изменения.

Снимка: bTV

–  Но как тази огромна, да я наречем пещ, ще повлияе на геополитическите процеси и на съществуващата борба за нефт, слънчева, ядрена енергия?

–  Нямам ясен отговор на въпроса, зависи от страната член. Мненията са различни в цял свят по темата, а и вътре във всяка страна хората имат различни гледни точки. Не бих могъл да дам ясен отговор на въпроса Ви, много е сложен. Трудно е да се предскаже резултатът според мен. Работим и се съсредоточаваме по техническата част и се стараем да дадем най-доброто по техническата част.

Преди 110 години в България светва първата крушка, захранена от зелена енергия

–  Разбирам, но трябва да Ви питам за Русия, която е част от проекта. Как случващото се, войната в Европа, засегна проекта? Има ли някакви проблеми например?

–  Позволете да кажа преди всичко, че ITER остава мирен проект. Може би виждате на фона, има 7 знамена на седемте страни членки, включително Русия. Тук, в този проект, бих казал, че няма никакво влияние геополитическата ситуация. Всички работим за една и съща цел. Много се гордеем с това, защото в науката и технологиите имаме много важна, мащабна цел и всички работим от различни части на света, за щастие, по това направление. Има понякога някои затруднения по отношение транспорта например. Но това не са големи проблеми, не ни възпрепятстват. Изправяме се пред някои бюрократични проблеми понякога. Бих предпочел да ги нямаше, но да признаем, не са непреодолими проблеми. В общи линии, за момента за щастие въздействието върху ITER не е толкова съществено.

–  За масовия потребител би било много интересно да научат кога бихме могли да очакваме тази технология да бъде използваема от гражданите?

–  Често ми задават този въпрос, а най-добрият отговор е – „Не знам“.  Може да не е удовлетворителен отговор, защото би трябвало да знам.  и в науката, в технологиите, имаме очаквания и много неща се получават както очакваме. Но, както винаги, когато наистина е нова територия, много неща не се получават съвсем както очакваме. Това вече го знам, няма нужда да чакам. Какво ще се случи и как ще се справим с тези проблеми е трудно да отговоря. Няма да отнеме едно-две десетилетия, а повече. Ако искате да предскажа, бих казал повече от това. Колко точно и какво ще отнеме, за да може да се приложи тази технология, така че обществото да усети разлика – трудно е да отговоря. Нямам конкретен отговор. Едно е да се разработи концепция, да се развие нещо и докаже, че работи, и има огромна разлика от това до нещо, което се произвежда в промишлен мащаб. А за технология с такава сложност, очаквам, че тази стъпка ще бъде особено сложна. Тази стъпка ще отнеме десетилетия според мен. Колко точно? Не знам. Затова мисля, че синтезът ще бъде значим енергиен източник в дългосрочен план за човечеството. А ние като хора, като общество, трябва да мислим в дългосрочен план. Но се опасявам че аз и Вие, Виктория, не съм сигурен колко от това ще видим.

България и ролята ѝ за зеления преход на ЕС

–  Има ли нещо, което пропускаме – някакви рискове или грешки, за които трябва да сме наясно?

–  Като се развива толкова нова технология, има много рискове, технически, които може да се осъществят и за които трябва да сме подготвени. Именно това правим, проверяваме и се подготвяме. Въпросът е, че когато навлизаш в нова територия, можеш да предвидиш рискове и да се подготвиш за много неща, но си остава приключение. Може и трябва да си подготвен, за нещо, което не си знаел. Не може да бъдеш изненадан и шокиран. Това имам предвид под това да сме подготвени. В общи линии това е отговорът ми на въпроса Ви, Виктория. Това е нова територия, нова технология и наука.

Снимка: btvnovinite.bg

–  И ако мога да си позволя личен въпрос – защо Вие? Защо решихте да участвате в това приключение?

–  Когато започнах да мисля и решавам какво да правя с живота си, което беше вече преди доста време, за съжаление, тогава решението ми бе да работя в сферата на енергийните изследвания, защото прецених, че това е сфера, която ще ми даде интелектуален интерес и усещане за смисъл в живота. Затова решението ми беше такова тогава. След това последваха някои събития, случайни случки, както винаги в живота, стигнах до сферата на ядрения синтез. За мен беше много удовлетворително технически. Когато обаче работиш по нещо толкова дългосрочно, трябва да намериш удовлетворение и за всяка стъпка, която води в дадената посока. Реших, че това ми дава лично удовлетворение да знам, че най-малкото ще допринеса в тази сфера и съзнавам, че може да не видя крайния продукт в своя живот, но животът понякога е такъв. Раждаме деца и какъв е крайният продукт? Внуците? Правнуците? Така е. Инвестираме, като хора, в неща, в които виждаме резултат в нашия живот, но понякога не успяваме.