Териториалните планове на България са особено актуална тема през последните седмици. Фокусът върху прехода към зелена енергия, която е една от основните цели на ЕС, се измести от притесненията дали плановете ще бъдат внесени в срок, колко пари страната ни може да изгуби и преговорите с енергетиците и миньорите, които искат да запазят работните си места.

До момента е ясно, че до 2038 г. няма да има закриване на централи у нас – това е крайният срок за закриване на производството във въглищните централи, а мащабното му ограничаване трябва да се случи до 2035 г. Страната ни е сред най-засегнатите от прехода към въглеродна неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива. 

Целите на Европейския зелен пакт

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Зeленият преход на България е въпрос както на национални политики, така и на следване на политиките на Европейският съюз. Тъй като на практика вече живеем в климатична криза, която създава огромни проблеми, ЕС търси решения.

През декември 2019 г. Европейската комисия представи Европейският зелен пакт, който поставя амбициозни цели както за съюза, така и за отделните страни членки в него. Основните точки в него са три - до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове, икономическият растеж да е отделен от използването на ресурси и нито един човек или регион да не е пренебрегнат.

Пактът трябва да допринесе за това Европа да се превърне в неутрален по отношение на климата континент. Очакванията са това да се случи до 2050 г., когато икономиката трябва да бъде по-чиста, да произвежда по-трайни продукти и да осигурява ориентирани към бъдещето работни места.

Новаторски предприятия: Промяна на начина на живот, производството и потреблението

На 13 септември тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в своята реч за състоянието на ЕС, че „Бъдещето на нашата промишленост в областта на чистите технологии трябва да бъде създадено в Европа“.

„Европейският зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж — за растеж, който дава повече от това, което отнема. Той показва как да променим нашия начин на живот и работа, производството и потребление, така че да живеем по-здравословно, а предприятията ни да станат новаторски. Ние всички можем да участваме в прехода и да се възползваме от възможностите. Ще помогнем на нашата икономика да бъде световен лидер, като действаме първи и бързо. Така ще покажем на останалата част от света, че е възможно да бъдеш устойчив и конкурентоспособен. Можем да убедим други страни да последват примера ни“, коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

197 милиона евро, които вече бяха насочени към България 

На 8 юни тази година Фондът за модернизация на Европейския съюз изплати 197 милиона евро на България за обновяване на електроразпределителната мрежа, ускоряване на електрификацията на транспорта, разгръщането на съхранение и декарбонизацията и децентрализацията на потреблението и производството на енергия.

Тогава бяха отпуснати общо 2,4 млрд. евро за 31 проекта в седем държави в ЕС. Средствата трябва да бъдат насочени към модернизирането на техните енергийни системи, намаляването на емисиите на парникови газове в енергетиката, промишлеността и транспорта и подобряването на енергийната ефективност. Това е най-голямото съвместно плащане до сега, което би трябвало да даде тласък на екологичния преход на Европа.

По-малко зависимост от руските изкопаеми горива

Междувременно се очаква инвестициите да помогнат на тези държави членки да намалят зависимостта си от руските изкопаеми горива, да постигнат своите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и да допринесат за изпълнението на дългосрочния ангажимент на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Планът за възстановяване и устойчивост на България - основи към зелената трансформация

Междувременно в Плана за възстановяване и устойчивост на България се посочва, че той полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт.

Възстановяване на биологичното разнообразие

Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост са планирани над 62 млн. лева и близо 10 млн. лева чрез национално финансиране за възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт.

Секторни комисии, които да отговарят за целите за декарбонизация на ЕС

В плана е заложено и създаването на секторни комисии, свързани с целите за декарбонизация на ЕС, които трябва да консултират и подпомагат Министерски съвет в контекста на съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда и разработването на планове и стратегически документи, произтичащи от Съобщението на ЕК относно Европейския зелен пакт и целите на ЕС за декарбонизация за 2030 и 2050 г.

Качествени и чисти храни: Селското стопанство и опазването на природните ресурси

Европейският зелен пакт поставя селското стопанство сред секторите, към които са отправени значими амбиции за принос към целите за опазване на природните ресурси и за защита на здравето и благосъстоянието на хората. Нарастват очакванията към земеделското производство да произвежда достатъчно качествени и чисти храни, но в същото време това да става при по-ефективно използване на ресурсите и при минимализиране на вредните последици за околната среда, климата и биоразнообразието.

В Плана за възстановяване се посочва още, че българският аграрен сектор има потенциал да произвежда достъпни, безопасни и с високо качество продукти, но все още изостава от средноевропейското ниво по някои важни показатели, като факторна производителност, обезпеченост с материални активи, степен на дигитализация на производствените структури.

Ключът за постигането на баланс между икономическата и екологичната устойчивост на сектора е неговото ускорено технологично обновяване и широкото навлизане на дигиталните технологии в земеделските практики.

Проектите Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата, в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000“ и Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт целят намаляване влиянието на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в и извън мрежата „Натура 2000“, опазвайки и подобрявайки състоянието на пасищните и горски екосистеми, които са основни „поглътители“ на емисии, с цел принос към декарбонизацията. Целта е намаляване на уязвимостта спрямо последиците от изменението на климата и подобряване на капацитета за адаптация на екологичните, социалните и икономическите системи към въздействията на изменението на климата.

*В материала са използвани и данни, предоставени от Представителството на Европейската комисия в България.