Териториалните планове на България са особено актуална тема през последните седмици. Фокусът върху прехода към зелена енергия, която е една от основните цели на ЕС, се измести от притесненията дали плановете ще бъдат внесени в срок, колко пари страната ни може да изгуби и преговорите с енергетиците и миньорите, които искат да запазят работните си места.
До момента е ясно, че до 2038 г. няма да има закриване на централи у нас – това е крайният срок за закриване на производството във въглищните централи, а мащабното му ограничаване трябва да се случи до 2035 г. Страната ни е сред най-засегнатите от прехода към въглеродна неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива.
Целите на Европейския зелен пакт
Зeленият преход на България е въпрос както на национални политики, така и на следване на политиките на Европейският съюз. Тъй като на практика вече живеем в климатична криза, която създава огромни проблеми, ЕС търси решения.
През декември 2019 г. Европейската комисия представи Европейският зелен пакт, който поставя амбициозни цели както за съюза, така и за отделните страни членки в него. Основните точки в него са три - до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове, икономическият растеж да е отделен от използването на ресурси и нито един човек или регион да не е пренебрегнат.
Пактът трябва да допринесе за това Европа да се превърне в неутрален по отношение на климата континент. Очакванията са това да се случи до 2050 г., когато икономиката трябва да бъде по-чиста, да произвежда по-трайни продукти и да осигурява ориентирани към бъдещето работни места.
Новаторски предприятия: Промяна на начина на живот, производството и потреблението
На 13 септември тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в своята реч за състоянието на ЕС, че „Бъдещето на нашата промишленост в областта на чистите технологии трябва да бъде създадено в Европа“.
„Европейският зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж — за растеж, който дава повече от това, което отнема. Той показва как да променим нашия начин на живот и работа, производството и потребление, така че да живеем по-здравословно, а предприятията ни да станат новаторски. Ние всички можем да участваме в прехода и да се възползваме от възможностите. Ще помогнем на нашата икономика да бъде световен лидер, като действаме първи и бързо. Така ще покажем на останалата част от света, че е възможно да бъдеш устойчив и конкурентоспособен. Можем да убедим други страни да последват примера ни“, коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
197 милиона евро, които вече бяха насочени към България
На 8 юни тази година Фондът за модернизация на Европейския съюз изплати 197 милиона евро на България за обновяване на електроразпределителната мрежа, ускоряване на електрификацията на транспорта, разгръщането на съхранение и декарбонизацията и децентрализацията на потреблението и производството на енергия.
Тогава бяха отпуснати общо 2,4 млрд. евро за 31 проекта в седем държави в ЕС. Средствата трябва да бъдат насочени към модернизирането на техните енергийни системи, намаляването на емисиите на парникови газове в енергетиката, промишлеността и транспорта и подобряването на енергийната ефективност. Това е най-голямото съвместно плащане до сега, което би трябвало да даде тласък на екологичния преход на Европа.
По-малко зависимост от руските изкопаеми горива
Междувременно се очаква инвестициите да помогнат на тези държави членки да намалят зависимостта си от руските изкопаеми горива, да постигнат своите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и да допринесат за изпълнението на дългосрочния ангажимент на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Планът за възстановяване и устойчивост на България - основи към зелената трансформация
Междувременно в Плана за възстановяване и устойчивост на България се посочва, че той полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт.
Възстановяване на биологичното разнообразие
Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост са планирани над 62 млн. лева и близо 10 млн. лева чрез национално финансиране за възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт.
Секторни комисии, които да отговарят за целите за декарбонизация на ЕС
В плана е заложено и създаването на секторни комисии, свързани с целите за декарбонизация на ЕС, които трябва да консултират и подпомагат Министерски съвет в контекста на съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда и разработването на планове и стратегически документи, произтичащи от Съобщението на ЕК относно Европейския зелен пакт и целите на ЕС за декарбонизация за 2030 и 2050 г.
Качествени и чисти храни: Селското стопанство и опазването на природните ресурси
Европейският зелен пакт поставя селското стопанство сред секторите, към които са отправени значими амбиции за принос към целите за опазване на природните ресурси и за защита на здравето и благосъстоянието на хората. Нарастват очакванията към земеделското производство да произвежда достатъчно качествени и чисти храни, но в същото време това да става при по-ефективно използване на ресурсите и при минимализиране на вредните последици за околната среда, климата и биоразнообразието.
В Плана за възстановяване се посочва още, че българският аграрен сектор има потенциал да произвежда достъпни, безопасни и с високо качество продукти, но все още изостава от средноевропейското ниво по някои важни показатели, като факторна производителност, обезпеченост с материални активи, степен на дигитализация на производствените структури.
Ключът за постигането на баланс между икономическата и екологичната устойчивост на сектора е неговото ускорено технологично обновяване и широкото навлизане на дигиталните технологии в земеделските практики.
Проектите Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата, в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000“ и Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт целят намаляване влиянието на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в и извън мрежата „Натура 2000“, опазвайки и подобрявайки състоянието на пасищните и горски екосистеми, които са основни „поглътители“ на емисии, с цел принос към декарбонизацията. Целта е намаляване на уязвимостта спрямо последиците от изменението на климата и подобряване на капацитета за адаптация на екологичните, социалните и икономическите системи към въздействията на изменението на климата.
*В материала са използвани и данни, предоставени от Представителството на Европейската комисия в България.
