Без ясни правила как ще растат доходите у нас - това според КНСБ е пропуск в програмата на правителството на Румен Радев.
До този извод стигнаха от синдиката при представяне на анализ-оценка за работата на кабинета.
От близо четири десетилетия Павлинка Русева работи като библиотекар в местното читалище. Заплатата ѝ е под 700 евро, а парите основно отиват за сметки и храна.
„Това означава, че човек трябва много добре да си прави сметката, да реши от какво може да се откаже, кое му е най-належащо този месец. От доста неща човек се отказва. Не съм ходила от доста години на театър, на кино, на концерт искам да отида, на почивка не съм ходила“, разказва Павлинка.
На фона на свиващите се разходи в държавата политика за стимулиране на потреблението и доходите на домакинствата в програмата на правителството липсва, казват от КНСБ. И предупреждават, че това може да доведе до икономически застой, висока инфлация и нарастваща безработица.
„Трябва да движим нагоре дохода и да го приближаваме към средноевропейското ниво, за да можем да купуваме при тези средноевропейски цени, които имаме в България вече“, посочва Пламен Димитров от КНСБ.
Свързана новина
От Министерството на труда и социалната политика отговориха, че се предприемат редица мерки. Една от най-съществените – изработен е нов механизъм за определяне на минималната заплата.
„За три седмици беше изработен и одобрен от социалните партньори нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, който е съобразен и със социални критерии, и с икономическото развитие на страната. Усилията на правителството са насочени към насърчаване на колективното трудово договаряне и социалния диалог. Чрез колективното трудово договаряне могат да бъдат определяни по-високи нива на доходите по браншове“, посочват от министерството.
„Иска ми се властта да види малко хората от малкия град, от малките населени места, да помисли за нас. За толкова много години все чакахме, все слушахме обещания, но искаме нещо реално наистина да се случи“, казва Павлинка Русева.
От синдиката не приемат прогнозната минимална заплата от 660 евро от догодина и призоваха правителството да изчака сезирания по въпроса Конституционен съд, преди да се вземе окончателно решение.
КНСБ постави 25 основни изисквания към изпълнението на управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г. Настоява се успехът на заложените реформи да се измерва не само с приети закони и стратегии, а с реалния им ефект върху доходите, заетостта, трудовите и социалните права и качеството на публичните услуги.
Сред водещите искания на синдиката е разработването на ясна политика по доходите, която да гарантира устойчив ръст на реалните възнаграждения, намаляване на нископлатената заетост и сближаване със средноевропейските равнища. КНСБ настоява също данъчната, осигурителната и бюджетната политика да се оценяват и според способността им да намаляват неравенствата и да гарантират качествени публични услуги.
От КНСБ изискват всяка съществена реформа да бъде обезпечена с финансов ресурс, конкретни срокове, отговорни институции и измерими показатели, така че да може да се оценява не само дали дадена мярка е приета, но и дали е постигнат реален икономически и социален резултат.
Синдикатът поставя акцент и върху индустриалната политика, пише БГНЕС. Според КНСБ тя трябва да запазва националния производствен капацитет, да насърчава по-висока добавена стойност и реинвестиции и да води до създаването на качествени работни места и по-високи доходи. Публичното финансиране, инвестиционните стимули и обществените поръчки според конфедерацията трябва да бъдат обвързани със социални критерии.
Зеленият, технологичният и дигиталният преход трябва да бъдат управлявани като социален процес, подчертават от КНСБ. Конфедерацията настоява за предварителна оценка на ефекта върху заетостта, възможности за обучение и преквалификация и защита на доходите при професионален преход. Особено внимание е отделено на изкуствения интелект – синдикатите искат човешки контрол, прозрачност и право на информация и оспорване на решенията, когато алгоритмични системи засягат работещите.
По отношение на пазара на труда КНСБ настоява за политики за качествена и устойчива заетост, професионална адаптация и подкрепа за младите хора и уязвимите групи. Конфедерацията иска и предвидима политика по трудовата миграция, която едновременно да отговаря на нуждите на бизнеса и да гарантира защита и равно третиране на работниците от трети държави.
КНСБ настоява социалният диалог да бъде част от самия механизъм на управление, а синдикатите и работодателите да бъдат включвани преди вземането на решения. Конфедерацията иска и конкретни законодателни мерки за разширяване на колективното трудово договаряне.
Сред останалите ключови направления са намаляване на бедността и неравенствата, реформа на общественото осигуряване и пенсионната система, устойчиво финансиране на образованието, науката и здравеопазването, както и кадрова и доходна политика в публичния сектор.
В енергетиката КНСБ настоява за баланс между сигурността на системата, конкурентоспособността на индустрията и защитата на домакинствата, както и за справедлив преход за работещите и засегнатите региони. Сред предложенията са развитие на ядрената енергетика, необходимите базови и балансиращи мощности и защита на енергийно бедните домакинства.
Конфедерацията поставя конкретни изисквания и към транспорта, културата, регионалната политика, ВиК сектора, „Български пощи“, земеделието и околната среда. За „Български пощи“ например КНСБ смята, че стабилизацията не може да бъде отлагана до края на управленския период и са необходими незабавни мерки за финансово оздравяване, модернизация и защита на човешкия ресурс.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
