След 6-годишна борба за своя живот, белетристът и публицист Иван Тропанкев открива изложба с художествени фотографии. Моменти, минали не само през очите, но и през сърцето му. Отминали мигове, но не и безвъзвратно изчезнали, защото душата винаги може да се връща към тях.
"Всъщност всяка от снимките приемам като една история, която може да е само миг, но може и да се развие в неподозирани измерения: синът, който чинно бута инвалидната количка с баща му на крайбрежната улица, после спират, момченцето се качва на перилалата и двамата се вглеждат в корабите отсреща и си говорят. Ами онази женица със забрадката в Якоруда, която не чува общата празничка глъчка на съботния пазар и акуратно бърше масата за следващите клиенти."- споделя авторът.
"А какво да кажа за онзи господин с патериците в трамвай, който стои сякаш извън времето и пространството. Така надписах снимката: “Извън времето”. Ами ръцете на 80-годишния световен джазмузикант Милчо Левиев, нарочно отрязах в една от двете снимки лика му, исках да подчертая пръстите му – в едната ръка стискаха чаша с уиски, а с другата бастун. Със същата страст, с която на другата снимка шареха по клавишите." - допълва Тропанкев.
Tова е първата фотографска изложба на известния журналист и хроникьор на политическия живот у нас. Тя носи заглавието “След нас и завинаги”. Всяка една от черно-белите фотографии на автора напомня, че всеки един ден е дар и човек сам избира дали да прегърне всичко, което новото утро му предлага и да го отнесе със себе си завинаги.
Художественото фотографско амплоа на Иван Тропанкев се оказва изненада за много от дългогодишните му приятели и колеги.
„Трогва ме мигът и моментът – уловената емоция в това, което не може да се разкаже с думи. Защото за фотографията труднo се говори. Вече виждам и един втори план в моя приятел Иван Тропанкев. Нещо, което доскоро не бях открил. И лично за мен това е изненада.“ - Иво Маев, приятел на Иван Тропанкев
