През 90-те години България отново установява официално дипломатически отношенията с Ватикана. По това време те са нестабилни, поради българската следа в нападението срещу Папа Йоан Павел II.
Бившият външен министър Соломон Паси си спомня, че първата покана към Светия отец датира от началото на 90-те.
"Първата покана, която ми е известно да бъде отправена е до колкото ми е известно от президента Желев, което става в началото на 90-те години. Тази, която аз добре познавам и която препоръчах беше на Атлантическия клуб - през ноември 1994г., когато една впечатляваща българска делегация получи частна аудиенция при Св. Папа Йоан Павел II. В нашата делегация бяха Точно Жечев, Светлин Русев, Йордан Радичков и Христо Стоичков."
Целта – Йоан Павел II да обяви, че България няма участие в атентата срещу него от май 1981 г.
По думите на Паси по време на аудиенцията през 1994г. папата „на блестящ български език” нарекъл страната ни „Градината на Източна Европа”.
"Тогава секретаря на папата ме покани в една малка стая на 4 очи и ми каза: "Вижте какво г-н Паси, папата знае за какво сте тук. Папата знае, че България е невинна и знае, че иска да чуете това, но той няма да Ви го каже това. Той ще Ви го каже, когато дойде в България." А очевидно желанието на Папата беше да се получи много по-голяма гласност, а от друга страна той искаше истински да посети България. България беше в сърцето му" - разказва още Соломон Паси.
Преговорите по предстоящото посещение на папа Йоан Павел II продължават 8 години, а настроенията по посрещането му в България са противоречиви, както от страна на църквата, така и на официалната власт по онова време, а и на част от населението.
За да се популяризира поканата към светия отец, се създава комитет, в който участват десетки популярни имена.
"Вестник "24 часа" отпечатваше десетки талончета, които се изрязваха и изпращаха. Събрахме няколко десетки хиляди, занесохме ги в народното събрание, връчихме ги и така се завъртя работата по идването на папата. Това едва ли щеше да се случи, ако през 2001г. министър-председател на България не беше станал Симеон Сакс-Кобурготски." - казва той.
Посрещането му в България е свързано със сериозна организация и строги мерки за сигурност, като освен всичко почти съвпада със заседанието на Парламентарната асамблея на НАТО в София. Така Светият отец стъпва на българска земя на 23 май 2002 г.
„Много любопитно е и тук трябва специално да благодаря на българския космонавт Георги Иванов, който той беше човекът, който ни организира транспорта с неговата авиокомпания и с неговия самолет до Рим и всъщност беше една от много впечатляващите фигури в това посещение”, разказва Соломон Паси. Той е категоричен – макар и вече много болен, Йоан Павел II е бил с бистър ум и е разбирал Европа „от половин дума”.
Ключов момент от посещението на папата е официалната среща с президента Георги Първанов, в хода на която той категорично изразява доверието си към българския народ и българската държава.
"С това завърши един 21-годишен период в историята, в отношенията между България и Ватикана. А за нас това беше особено важно, защото това бяха годините, в които ние водехме истинска битка за членство на България в НАТО и за членство на България в ЕС, а това петно, което беше лепнато на имиджа на България, истински ни пречеше." - разказва Соломон Паси, по това време министър на външните работи на България.
"През май 2002г. на влизане в НДК, където бяхме организирали един голям концерт в негова чест, бяхме монтирали прословутия вече трабант и го помолихме да го благослови като символ на външните политически приоритети на България – членство в ЕС и членство в НАТО. Папата направи това, което поискахме от него и нещеш ли – чудо, същата тази година, няколко месеца по-късно получаваме покана за членство в НАТО от американския президент Джордж Буш и дата за членство на България в ЕС от датското председателство в Копенхаген." - разказва още той.
В хода на срещите с политическото и духовно ръководство на страната е обсъдено получаването на църква в Рим. Паси отбелязва, че „трябваше да убеждаваме българската църква, че няма нищо лошо да разполага с православен храм в центъра на Рим” и, въпреки съдействието от страна на папата храмът бил загубен.
Дните на Йоан Павел II на този свят не стигнали, за да изпълни и второто искане на България, отправено към него – за български кардинал. Надеждата на Соломон Паси е това да бъде резултатът от визитата на Франциск.
Като символ на новите взаимоотношения между България и Ватикана след посещението на Папа Йоан Павел II остават географски обект на негово име на българския о-в Ливингстън и паметник в центъра на София.
