На 20 декември 1943 г. над 100 американски бомбардировача „Либърейтър“ и изтребители „Лайтнинг“ приближават София, за да нанесат „терористична бомбардировка“, както е определяна операцията в британските военни планове. Срещу 100-тината американски самолета се изправят едва 36 на българската авиация.
Като идеха от там самолетите – така, като пръстите ми – един до друг, един до друг. Ята! Като че ли и сега гледам какво е, разказва 96-годишната Кръстанка Динова от софийското село Долни Пасарел.
Тя е единственият жив свидетел на историческия бой на българския пилот капитан Димитър Списаревски с американските летящи крепости, който превръща пилота в легенда.
Родното село на Кръстанка – Долни Пасарел, се оказва мястото, над което Списаревски се бие сам със своя „Месершмит“ срещу над 20 американски самолета.
„В хода на боя има едно преследване от американските изтребители, което той избягва и се насочва към една формация от 20 самолета „Либърейтър Б24“ и от ход атакува – разказва полк. проф. д.н. Димитър Недялков. – Стреля по един от „Либърейтърите“ и успява да подпали два от двигателите, след това се насочва към друг и тогава се случва и таранът. Списаревски изразходва остатъка от боеприпасите и нанася удар отдолу, отстрани на един от бомбардировачите. Ударът е бил много силен, защото такава грамадна и здрава машина се разпада на две части“.
Кръстанка видяла с очите си как Списаревски сваля една летяща крепост и след като остава без муниции, забива самолета си в друг бомбардировач.
96-годишната жена разказва неизвестен досега детайл от последните мигове на живота на Списаревски.
Като се бутна в тях, всичко запали – самолетите – един от друг горят, спомня си Кръстанка.
Тя вижда с очите си как Списаревски изскача от кабината на самолета над селото след удара в американския бомбардировач, а падащият му вече самолет „Месершмит“ го настига още преди парашутът му да се отвори.
Възможно ли е капитан Списаревски да е бил жив след удара в опашката на „Либърейтъра“ и да е скочил с парашута си?
Според полк. професор Димитър Недялков, автор на книгата „История на българската военна авиация“, свидетелството на Кръстанка може да е нова версия за обстоятелствата, при които загива Списаревски.
„Има много версии, за съжаление, няма свидетели от въздуха – казва той. – Според мен това е може би версия. От това, което се е говорило досега, не са правени опити от Списаревски да напусне машината преждевременно“.
След като вижда удара на Списаревски в летящата крепост, Кръстана тръгва към мястото, където пада самолетът – близо до днешния язовир Пасарелско езеро.
Като отидохме в Стражарския дол, само единият му крак гореше, та му носихме вода с шепи, та му изгасихме крака. Друго нищо нямаше от него, разказва тя.
Експертите по военно дело по света и у нас не възприемат Списаревски като камикадзе, а маневрата му е оценена като безумно смел акт. Причината за това е, че въпреки че е бил обречен – сам, без муниции, срещу над 20 самолета, е продължил да се бие.
„Това са не по-малко от 30 – 40 картечни установки, зад всяка от които стои човек. И това са хора, които стрелят. Представяте ли си как се чувствал човекът в кабината, за да тръгне в атака срещу един такъв самолет“, казва проф. Недялков.
Минути след въздушната битка хората от селото откриват и единствения оцелял американец от 10-членния екипаж на либърейтъра.
Видяла го е и Кръстанка. Бил „нисък, а пълен“.
Година по-късно, през 1944 г., съветската власт насилствено заличава героизма на българския пилот.
„Списаревски е човек, който е от царската армия – знаете, че преди 89-а година това е табу“, казва проф. Недялков.
Враг на съветската власт, но същевременно показал героизъм и смелост срещу агресията на американците срещу София. Признанието към българския патриот Списаревски и днес е по-скоро пестеливо.
„Честта на този човек, смисълът от това да го помним е, че той докрай е изпълнил дълга си“, казва проф. Недялков.
Вижте повече във видеото:
