В навечерието на Рождество Христово – разговор за молитвите, вярата и надеждите, които носи светлият християнски празник. Срещаме ви с видинския митрополит Пахомий, който пое епархията след избора на патриарх Даниил за глава на Православната ни църква.
Ваше Високопреосвещенство за първи път ще посрещнете Рождество във Видинската митрополия като неин глава, с какви мисли сте в навечерието на най-светлите дни и все пак каква е и отговорността пред Вас?
Молитвите ми, които са за света и изобщо за епархията, са колкото се може повече хора да посрещнат Христос. Колкото повече хора могат да разберат за това изкупително дело на нашия Спасител, Господ и Исус Христос и какво е дал на нас човеците, въплъщавайки се и идвайки тук на Земята, раждайки се във Витлеем. Да осъзнаем това изкупително дело, защото то е велико дело, предречено много години от пророците, предсказано от пророците, предсказано още след грехопадението на нашите прародители Адам и Ева.
Знаем Христос е Спасителят, идва да ни избави от греховете – хората с какви мисли да прекрачат прага на храма на Рождество?
Въпросът е в това, че наистина ние трябва да търсим духовните неща. Влизаме в Божия храм, запалваме свещичка, помълчаваме пред нея или пък искаме някакви материални неща професионално развитие, кариери, къщи, коли, имоти, близост до хора, които са властимащи и т.н. Материални неща, които същност не са най-важното за човека.
Знаем, че Божият син е сред нас, до нас, но успяваме ли всеки път да се вслушаме, да го чуем?
Разбира се, че не. Много от нас живеем във всякакви заблуди на ума си или пък много пъти в някакви прелести. От една страна най-страшното е тогава, когато хората живеят в едно отрицание – „не съществува Бог“, „няма го Бог“, „не ме интересува“.
Интересуват го само материалните облаги на този земен живот, че след смъртта ще отидеме под земята, ще ни затрупват с пръст, това е най-жалкото и най-страшното в човека, в което аз не мога да разбера как живеят хората по този начин.
Други пък човеци в своето заблуждение живеят в непрекъснати лъжи, затова смятат, че живеят бългочестиво, че живеят духовно, а същевременно не се стремят да променят живота си, да променят вътрешното си разположение, да се очистят от греховността и от страстите, пък да придобиват разбира си и добродетелите, защото от една страна ние трябва да се очистваме от тези страсти и нашата падналост, от друга страна обаче ние трябва и да придобиваме добродетелите на християнския начин на живот, който сам Господ Иисус Христос ни показва.
Ще изпратим една година отново белязана от бедствия у нас, войни в света, две големи войни. Вярата къде намира мястото си в тези събития?
Надяваме се Божията благодат, Божията мъдрост да слезне върху всички тези, от които зависи за да се възцари един мир, да се престане с тези братоубийствени войни, които отнемат толкова много човешки животи, защото всеки трябва да си дава сметка, че малко или много отговаря за отнемането на тези човешки животи.
Няма как да не споменем и последния един месец, в който имаше масови протести, многохилядни протести. Това е пример за обединение или за разединение и вярата и тук намира ли мястото си? Успява ли да ни сплоти? Намираме ли място за смирението, кротостта или обратното?
Да се различаваме в идеите, това не е проблем, но да оставяме място на другия и да можем го изслушваме и да приемаме това, което той предлага като нещо добро в име Божие и в името на доброто на нашия ближен, тогава нещата могат да се подредят. Когато слагаме егоизма на първо място и се ръководиме единствено от това, че аз казвам нещо как трябва да бъде и аз го смятам за най-правилното и да оставим място на никого другиго, тогава няма как да се оправят нещата.
Защото ние виждаме, че всеки един и политици и хора казват, че ги правят нещата за добро, а същевременно виждаме резултата, че не е добър. Значи не вървим в правилна насока, не вървим в единомислия за доброто и не вървим в единомислие да следваме Бога и неговите добродетели, които ни остави.
Умеем ли да си подаваме ръка, да вървим по общ път или ни трябва още време и още вяра и молитви?
Смятам, че не сме обединени, смятам, че сме доста разединени. Ние трябва да имаме един основен критерий, около който да се обединим. Всички останали човешките елементи, аз харесвам сладко, другия солено, единият харесва бяло, другия харесва нещо по-тъмно в живота си. Разбира се, че трябва да намериме Христос, който да може да ни обедини. Ако ние във една основна идея, да оставим място на ближният, и тогава ще можем да си прощаваме.
Именно от такива различия като „аз харесвам бяло, аз харесвам черно“, нещо подобно се случи с един препъникамък - учебни предмет, добродетели и религия. Защо това се оказа такъв проблем за обществото, за родителите? Отвори се огромна дискусия.
Да, както казахте - един обича бяло, един обича черно. Аз смятам, че обичам бялото и искам децата ни да бъдат в светлината и в познанието. Те ще изберат пътя си, но те трябва да имат познание. Защото ние виждаме всички европейски държави, голяма част от европейските държави, имат предмета религия, изучават развитие. По никакъв начин това не ги прави училищата недемократични, несвободни или несветски. Напротив, прави ги децата много по-широко разкроени да познават нещата и да имат избора. Не мога да разбера, не мога да проумея защо е тази съпротива. Мисля, че тази съпротива идва не от избора на бялото, а идва от избора на черното, на тъмното, на мрак.
Предизвикателство ли е да се поддържа толкова голям храм? Знаем, за съжаление, тук региона е един от най-бедните у нас. Предизвикателство ли е това?
Но сега поддръжката на тези храмове е много трудна. И гледайки, че се трудим в тази насока да възвърнем бълголепието и пищността на „Свети Димитър“, ние трябва да се потрудим и с всички останали храмове, които умножават тази трудност и това предизвикателство по близо 300, защото нашите храмове са около 300 храма.
С какви молитви сте вие за следващата година? Какво ви се иска да се случи, да се промени?
Това, което се надяваме, е Господът да възцари мир в света. Моля се на Бог да има мир, да има благоденствие, спокойствие, радост и утеха в душата на всеки един човек в света да се умири, да приеме Христос, да погледне към духовното, към вечното, към непреходното, да осъзнаеме безсмъртието на човешката душа, да се възлюбим всички един друг в братската любов в Христа Бога и по този начин да може да живеем и да се готвим за вечността.
Каква трябва да бъде молитвата ни, освен да искаме, да сме готови, да се покаем, да се смирим. Какви да бъдат молитвите на хората, тези, които ще влязат в Храма на Рожеството?
Това е нещо, което искам да им препоръчам на хората да живеят в тайнствата на църквата. Защото молитвата тя е в голям аспект, ние приемаме и за част на нещо, което ни извършваме в тайната стаичка, както ни завещава Господ на нашето сърце, в нашите къщи, в нашите домове, пред иконите си. Ние влизаме в Божия храм да запалим свещичка, да се помолим,
Трябва да проумее и да се ползваме в тайнството на изповедта, в тайнството брак, в тайнството кръщение, чрез което ние влизаме в християнския начин на живот. Така че това препоръчам на хората, освен личните си молитви, които те преживяват, е да влезнат в Божия храм и да живеят в тайнството на Светата ни църква, защото чрез тях ще се спасим. Весели и благодатни светли празници!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
