За намесата в президентските избори в Румъния от първо лице. Нейните открития в онлайн пространството са част от материалите, благодарение на които румънските служби започват разследване.
Крис Кубека е специалист по кибервойни и киберзащита. Тя е американка, живееща в Европа, и по собствените ѝ думи - любител на българската шкембе чорба.
Кубека започва да програмира още на 5, а на 10-годишна възраст хаква американското Министерство на правосъдието.
По-късно работи за американската армия като военен пилот и като ръководител на системите за командване и управление на Космическите сили.
Създава собствена компания за киберсигурност и освен че съветва правителства и бизнеси, се занимава и с т.нар. „етично хакерство“.
Вие бяхте в Румъния по време на първия тур на впоследствие анулираните президентски избори и направихте експеримент. Разкажете ни.
– Занимавала съм се много с изкуствен интелект и в частност с обработка на езици. Така че взех четири основни параметъра и ги съпоставих с познати руски опорни точки – от човека, формирал настоящата външна политика на Москва и от вече известни руски кибероперации за влияние.
И преодолявайки езиковата бариера между английски, румънски и руски, разработих механизъм за точкуване, който даде категорични доказателства с много висок резултат. След това една от румънските телевизии завъртя темата по националните новини и така сигнализирахме какво се случва. И дори успяхме да проследим едни и същи послания и откъде точно идват.
И тук, в България, имаме подобни проблеми, както навсякъде на Балканите. Как да се подготвим, да се противопоставим на пропагандните кампании и на намесата в изборите? Изобщо имаме ли шанс?
– Имате шанс, ако започнете веднага! Точно затова отправих призив за съвместни действия – чрез различни форми на сътрудничество. Трябва да използваме същите оръжия, които се използват срещу нас, да идентифицираме къде сме уязвими и да противодействаме, за да си гарантираме честни избори. Аз, например, предоставих на други правителства системата, която разработих в Румъния. Технологията беше взета от Румъния, Япония и други държави.
В началото на руската инвазия организирахте забележителна операция по извеждане на чуждестранни студенти от Украйна. Ще ни разкажете ли повече?
– Някои от тези студенти бяха използвани геополитически като пешки – случва се, и искахме да гарантираме, че ще успеят да се измъкнат. Така че сглобихме импровизирана група от хакери и други хора, за да съберем колкото се може повече информация – от отворени и секретни източници, да изготвим карти с маршрути, за да сме сигурни кои мостове са налични и кои са разрушени, кои територии са минирани...
Създадохме и специфичен за Украйна наръчник за оцеляване – какво да правите по време на обстрел, как да си пречистите вода – всякакви неща. В крайна сметка успяхме да изведем около 7000 души от окупирана Украйна.
Доколкото разбирам, това е включвало и кибердипломация?
– Част от операцията се състоеше от преговори с дипломати за създаване на хуманитарни коридори, друга – със справяне с мащабни кибератаки от страна на Русия срещу доброволци и неправителствени организации. Те влагаха всичко – усилия и пари, в спасяването на хора и съответно не се бяха замисляли за аспекта киберсигурност. А това също беше много важно, защото например, трябваше да сме сигурни, че когато шофьор доброволец тръгне да вземе някое семейство, това семейство няма да е отвлечено, преди той да е стигнал до тях.
Вие предотвратихте глобална икономическа криза през 2012-а, спасявайки саудитска петролна компания от най-разрушителната кибератака в историята. Как се развиха нещата оттогава и изправени ли сме пред трета световна война, но в киберпространството?
– За съжаление, ситуацията се влоши. Беше атакувана например една от най-големите логистични компании – това засегна не само нея самата, но и глобалните доставки, което също можеше да срине световни икономики. Не трябва да забравяме и че до 2030-а година 32 милиарда устройства – телефони, таблети, ще бъдат свързани с интернет. Въпреки това, изглежда нямаме план как да зададем строги стандарти за сигурност, за да предотвратим използването на тези апарати като оръжия.
Какво се случва с т.нар. „Интернет на вещите“? Тези устройства обикновено са незащитени, не е ясно кои са доставчиците им и в крайна сметка могат да бъдат „пипнати“ от зложелатели и използвани срещу нас и критичната ни инфраструктура, когато геополитическата ситуация излезе извън контрол. Така че дали вече сме в кибертрета световна война? Ами май да.
В днешно време всички говорят за изкуствения интелект. С оглед носените от него рискове обаче, не трябва ли според Вас да се въведат някакви глобални правила?
– Да, съгласна съм с нуждата от законодателство и регулация на всички видове технологии. Интересно е да се отбележи, че ООН няма специфичен отдел за кибервоенно дело, то попада под шапката на ядрените изследвания и възпиране. Следователно, трябва непременно да проучим опасността и да създадем нови закони и регулации, за да се предпазим – точно както от ядрените оръжия.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
