Тази история не започва вчера или днес. Тя е на няколко хиляди години. А тази земя, събрала в себе си най-свещените места, е напоена с кръвта на евреи, християни и мюсюлмани. И продължава да е разделителната линия между тях.
Месец май 2021 г. е просто поредното парче от пъзела, което ще влезе в историята. Защото тогава започна и завърши 11-дневната война.
Убитите палестинци са 232, а ранените - 1700. В Израел статистиката показва 12 убити и 120 ранени. Затова, докато боевете се водеха и от двете страни на границата, основната битка за човешкия живот беше в болниците.
Доктор Мария Славова е началник на отделение в болницата „Барзилай“ в Ашкелон, най-близкият град до Ивицата Газа. Тя живее в Израел от 30 години и казва, че ракетният обстрел не спира никога напълно. Женена е за пилот на военен самолет и познава отблизо лицето на войната.
„Всеки път сме свидетели на едно и също - нещастието на хората. То е обречено нещо, но умират хора“, казва д-р Славова.
Преди дни лекарката се срещнала лице в лице с най-страшното - майка, която е загубила детето си при обстрела.
„Те са били в защитената стая и шрапнел пробива железния щит, убива детето“, разказва д-р Славова.
Споделя, че е успяла да спаси майката и тя е добре, но „си спомня всичко и целия ужас“.
„Такава ни е професията, ние сме и хора все пак. Има неща, които идват твърде много“, коментира лекарката.
Мария казва, че не дели работещите на евреи и араби, на палестинци и израелци. За нея всички са равни и са един екип: „Ние не делим хората, ние имаме дълг и всички идват на работа“.
„Много съм уморена и ми се вие свят от умора. Тази ситуация не е нормална, децата и семействата ни са под обстрел, а ние по 24 часа сме на работа“, споделя Виола, социален работник в болницата.
„Не искам да казвам, че сме свикнали, но е така. Да работиш тук е много трудно. Трудно е да обясниш на хората, че в болницата не могат да останат, въпреки че се чувстват сигурни тук. Повече от 100 човека - ранени, с паник атаки и деца, които са много уплашени от войната“, допълва колегата ѝ Сара.
Докато сме в болницата в Ашкелон, започва ракетен обстрел. Чуват се поне 10 взрива.
„От началото на ескалацията имаме хоспитализирани над 300 души. Обслужваме близо 5000 човеци и на част от тях къщите им са разрушени. Те живеят в страх“, съобщава зам.-директорът на болницата д-р Гили Гивати.
Разказва, че са преместили спешното отделение и операционните на болницяата под земята, защото „хората са по-спокойни тук“.
И докато в Ашкелон жертвите и ранените са предимно от ракетен обстрел, в Йерусалим са от улични сблъсъци - на араби и евреи или с участието на полицията.
Доктор Низар Хеджи е директор на болница "Добронамереност" в Йерусалим. За последните 11 дни е спасил десетки животи.
„Събитията започнаха на две места - квартал „Шейх Джаррах“ и джамията „Ал Акса“. Първо идващите бяха малко и леко ранени. После започнаха да се увеличават и стигнаха двойно, и когато Израел нахлу в „Ал Акса“ станаха 200 души. Раните бяха в гърдите, главите и лицата на хората“, разказва д-р Хеджи.
За два дена само, 25 души са били ранени в очите, а девет от тях са загубили поне по едно око. Те са наранени от гумени куршуми. Такъв е случаят на 17-годишния Мохамед.
Той отива на урок по физика, когато среща протестиращи групи в центъра. Скрива се зад една кола, но полицаите го прострелват с гумен куршум в главата. Охранителна камера запечатва момента на ескалация.
„По пътя имаше демонстрации и видях как армията тича зад тях. Скрих се, за да не бъда наранен. Полицията тръгна след нас, аз си вдигнах ръцете, все едно се предавам. Първо хвърлиха шумова граната и аз паднах и полицай ме простреля в главата и ме прибра линейка“, разказва Мохамед.
Животът на Рауф Баракат се променил преди 10 дни. На излизане от дома си той бил прострелян в корема и лакътя от съсед заради разпра на религиозна основа. Още е в критично състояние.
„Още много ме боли стомахът и простреляното място. Аз си бях пред къщи, не бях на демонстрация даже. Бях три дни в интензивното и изрязаха част от стомаха ми“, споделя Баракат.
А агресията все по-често засяга и деца. Като Сабрин, която е само на 16. Преди дни на път за болницата, където носела храна на чичо си, тя минала през стария град на Йерусалим и Дамаската порта.
„Нямаше никакви хора, но една жена войник започна да ме гони. Аз казах, че не съм направила нищо лошо. Тя започна да ме бута. По-късно повече от седем войници ме биха. Сложиха главата ми на масата и ме биха с ръце и ме ритаха, сложиха ми белезници. Биха ме, псуваха ме и ме обиждаха. Съблякоха ме гола, не ми даваха дори вода. Задържаха ме за 10 часа“, казва Сабрин.
След всичко това тя е арестувана и дори в момента е под домашен арест. Не знае кога ще бъде освободена.
И евреите се страхуват за децата си. Особено тези, които живеят на границата с Ивицата Газа. За тях последните дни са били истински ад, защото войната е на прага на домовете им.
„Като бях дете, живеех в кибуца и ходехме на плаж в Газа, а те идваха да работят тук, бяхме семейство. Кога свърши това? Преди 20 години. Сега вече нямам познати в Газа. Но знам, че там има хора, които искат да живеят. Просто да са живи, децата им да ходят на училище и да работят нормално. Ние се страхуваме много, особено децата. Те са в постоянна травма от ракетите. Аз се страхувам за дъщеря си“, споделя Оси, жителка на кибуца Нир-ам.
Дъщеря ѝ Офира казва, че се „страхува и най-страшното е минало, но само за малко“.
В този граничен кибуц времето, за което можеш и трябва да стигнеш до бомбоубежище, е секунди. И е почти невъзможно.
На фона на истинската война, тече още една, почти невидима отстрани. Постепенното изтласкване на хора от определени райони. Такава е ситуацията в най-проблемния квартал в Йерусалим – „Шейх Джаррах“. Евреите имат претенции към земята, а арабите казват, че живеят тук повече от 70 години. Тук палестински семейства от 28 къщи са заплашени от евакуация и изгонване.
„Нотариалният ни акт е от Йордания, защото от там е продавачът. Семейството на мъжа ми живее тук повече от 70 години. Той е на 53 и е роден тук. Няма да мръднем от тук. Ако ще е война - да е война“, категорична е Мейсун, жителка на „Шейх Джаррах“.
Срокът, който е даден на семействата да освободят периметъра, е до август. А те са пренесли тази война и в социалните мрежи с хаштаг „спасете Шейх Джаррах“.
„Това е народно въстание, защото на хората им омръзна еврейската окупация. Ние сме против принудителното евакуиране на семействата. Ние сме един народ и една кауза и молим света да ни подкрепи“, казва Муна Ел Курд, жителка на квартала.
Евреите в квартала масово отказват коментар.
Месец май 2021 г. е просто поредното парче от пъзела, което ще влезе в историята. Защото тогава започна и завърши 11-дневната война.
Убитите палестинци са 230, а ранените - 1700. В Израел статистиката полазва 12 убити и 120 ранени.
В Израел живеят близо 50 000 българи. Сред тях пострадали няма, но са изградили мрежа помежду си и се чуват всеки ден. И те се тревожат най-вече за децата и внуците.
„Ние вече сме го преживявали, но децата се страхуват. Когато вият сирените е много зловещо и имат минута и половина, за да стигнат до скривалището. Какво да се прави, война“, казва председателят на българския културен център в Израел Рина Бакалова.
Съпругът ѝ – Илия, показва детската стая в дома им. От известно време тя е превърната в бомбоубежище.
„Дипломатите в района казват, че основният проблем на представителите на трите религии тук е, че не си говорят. И трудно ще намерят път един към друг“, казва Илия.
А наблюдателите отчитат, че след въвеждането на системата "железен купол" силите далеч не са равни.
Жертвите в Израел са 20 пъти по-малко от тези в Палестина, а 20 процента от ракетите, изстреляни от Газа, падат още на нейната територия и не успяват да прелетят над границата.
Позиционната война обаче продължава и в момента. Защото за някои това е Обетованата земя и тя им е обещана. За други - това е свещена земя и те нямат никакво намерение да се отказват от нея.
А търсенето на път един към друг може да отнеме много години. И със сигурност ще се измерва в човешки животи.
-
120 минути 5 мин."Мъжът в сянка" екслузивно пред bTV: Българинът в преговорите за примирие между Израел и „Хамас“ -
Светът 3 мин.Хронология на ескалацията на напрежението между Израел и „Хамас“ -
Тази събота и неделя 2 мин.Десислава Ризова за Израел: Била съм на много горещи точки, но когато падат ракети, е различно
-
120 минути 5 мин."Мъжът в сянка" екслузивно пред bTV: Българинът в преговорите за примирие между Израел и „Хамас“ -
Светът 3 мин.Хронология на ескалацията на напрежението между Израел и „Хамас“ -
Тази събота и неделя 2 мин.Десислава Ризова за Израел: Била съм на много горещи точки, но когато падат ракети, е различно
