При тях клишетата не работят. Те решават нестандартни задачи на бойния флот по суша, въздух и във водата. За работата им е необходима изключителна физическа издръжливост и психическа устойчивост. Защото трябва да си появят там, където най-малко ги очакват.
Те са морският специален разузнавателен отряд, известен повече с името „Тихина“.
Официално, началото на морския специален разузнавателен отряд е сложено преди 50 години - на 1 октомври 1970 г. Името „Тихина“ произлиза от местността, където е първата дислокация на отряда. Известни са като морските тюлени на България, но те самите предпочитат да бъдат наричани бойни плувци.
„Предназначението на това формирование е било да осигурява бойните действия на военноморския флот, да осигурява информация за бойния ред на противника, както и в неговия тил близо до собствения боен ред и да изпълнява специфични задачи по-популярни под името разузнавателно-диверсионни задачи“, обяснява капитан II ранг Герман Славов, командир на Морския специален разузнавателен отряд.
Още през 1958 г. се обсъжда възможността във Военноморския флот да се отработват специфични бойни задачи, които по-късно влизат във функциите на специализирано парашутно-водолазно поделение.
„Те са най-специални от специалните, тъй като изпълняват задачи както под вода, така и на сушата и във въздуха. Те са комбинация от това, което разбираме като конвенционални специални сили, използващи парашутни способи за инфилтрация, но също така и тяхната силна морска специфика ги прави уникални. Възможностите им за скрито проникване под водоползване на високоскоростни лодки или специални апарати. Те са това, което в цял свят е елитът на командосите и на специалните сили“, казва командирът на Военноморските ни сили контраадмирал Кирил Михайлов.
Сред първите в отряда е о.з. капитан първи ранг Николай Николов – тогава още лейтенант, завършил току-що морското училище.
„По принцип за тази професия не ти ли работи главата, не ставаш. Трябва много бързо да реагираш, да правиш, а това са, някой път, 5-10 секунди да вземеш решение, от което зависи изпълнението на задачата от хората“, разказва о.з. капитан I ранг Николай Николов, бивш зам.-началник на отдел „Разузнаване” в щаба на ВМФ.
Подводните бойци се използват за водене на разузнаване за крайбрежието при стоварване на десанти и за диверсионни действия срещу пристанищни съоръжения и кораби, намиращи се в пристанища или на рейдовете пред тях. Капитан първи ранг Николов разказва, че за времето на Студената война традиционно тренирали операции срещу съседните натовски държави.
„Тогава бяха подводниците, ги наричаха, подводни лодки. Излизахме в подводно положение през торпедната тръба. Изпълнявахме задачите, гонехме брега да се спасим“, разказва Николов и отбелязва, че торпедните тунели са много тесни: „533 мм е като сложиш апарата и тръгваш да пълзи 11 метра над апарата имаш 2 пръста и под корема 2 пръста. Пълзи като мравка, излизането от тази тръба ставаше от порядъка на 7-10 минути. Там не може бързо да излезеш“.
Съществува опасност нещо от снаряжението да се разкачи в тунела: „На мен ми се е разкачало. Бяхме в Севастопол на такава станция за специална подготовка бях изпил една кофа вода, докато излезна на сушата“, спомня си о. з. капитан Николов.
Подготовката на командосите е насочена за решаване на диверсионно-разузнавателни задачи в тила на противника. Получавали техника от Швеция и Съветския съюз, но руските им колеги не споделяли всичко, разказва бившият зам.-началник на отдел „Разузнаване” в щаба на ВМФ.
„Лошо беше, като станеше есен и зима, и станеше студено. Първите години нямахме нито неопрени- нищо, елементарни фланелки вълнени, които бяха за сухите костюми. Слагаме, то се намокри и после един-два часа зъбите ти тракат, като вървиш из гората и гониш духове“, казва капитан Николов.
И в миналото, и сега към кандидатите за работа в „Тихина“ има повишени изисквания, които се проверяват чрез изпити, включващи крос, спринт, плуване над и под вода и медицински прегледи.
„Самият риск - той е това, което носи адреналин и смятаме, че това е работа, която не всеки би могъл да я върши. Това да носиш баретата, емблемата на това формирование, това е най-голямата награда за всеки един.“, казва капитан III ранг Георги Калинов, зам.-командир по подготовката в МСРО.
Главен старшина Георгиев е от 15 години в отряда, старши специалист е по „Планинска и алпийска подготовка”. Преди това е бил в Специалните части на сухопътните войски. Разказва, че тук прекарва повече време, отколкото със семейството си, но това е резултат от съзнателен избор.
„Аз не съжалявам за своя избор. Вероятно съм ощетил семейството си, но това е изборът ми. Всеки избира как да живее и си носи последствията от това“, казва Георгиев и допълва, че „адреналинът е най-силният органичен наркотик“.
И тъй като действат основно във водата, бойните плувци преминават през специална програма на обучение, която да им гарантира, че няма да изпаднат в паника и да загубят самообладание в критична ситуация.
„Например водолазът да се снаряжава изцяло под водата, да го сваля (снаряжението), да бъде без плавници, без баластни тежести, когато са в състав, да си оказват помощ - как да си подават въздух няколко души от един водолазен апарат, защото спецификата на водолазната дейност е свързана с доста рискове. Така наречените водолазни болести. За съжаление, тази работа носи доста травми на хората, което е фактор. Те са научени да преодоляват физическата болка в известна степен и психологическото натоварване от една такава травма“, разкрива капитан II ранг Герман Славов.
„Ние често използваме израза, че в такива ситуации човек е само по организъм както във въздуха, така и под водата. Сам разчита на своите умения и своите инстинкти за самосъхранение“, обяснява Славов и разказва, че "може да се случи групата да се разпръсне под водата, когато има например вълнение, и тогава всеки един неин член трябва да може да се справи сам. И да стигне до там, където са останалите от неговия екип".
За да бъдат в постоянна кондиция, бойните плувци тренират ежедневно.
„Примерно стоварват ни някъде на километър от обекта, който трябва да атакуваме, разузнаваме или (да свършим) друга работа и ние по водолазен способ се прехвърляме в тила на врага и оттам вече започва цялата работа. Освен водолазната работа, физически трябва всеки един от нас да е подготвен. Имаме си нормативи, поддържаме си добра спортна форма - плуване, бягане. Различно е, ако мога да го разгранича - парашутен скок е по-опасен, а водолазното гмуркане е по-вредно за организма“, казва старшина II степен Любомир Павлов, старши разузнавач в МСРО.
Офицерски кандидат Петър Маринов е сред инструкторите водолази, които се подготвят за поредната задача. Ще използват ново водолазно оборудване, което отскоро е на разположение на отряда.
„Това е най-новият апарат със затворена схема на дишане, който позволява на водолазите да достигат до определени точки, без да се демаскират или иначе - не изпускат мехури в пространството. Това е особеността на този апарат, използва се основно при специални операции, които изискват скрито придвижване“, разкрива Маринов, който е командир на група в МСРО.
„Винаги тренираме така, както ще работим, както ще ни се налага. Това е смисълът на тренировката като цяло и гледаме условията да бъдат максимално близки до реалните“, казва Маринов и допълва: „Всичко е с тренировки и много работа. Трябва постоянно да сме там да ги изпълняваме тези специфични неща. Налага се да свикваме иначе не сме за тук. То, морето, само преценява кого да остави и кого да си вземе, ако ме разбирате“.
Капитан първи ранг Николов разказва, че и в миналото в отряда се залага на непрекъснати тренировки- поне 200 дни от годината са отделени за учения и подготовки: „Ученето става от първи ден, като го метнеш, докато му изпиеш кръвчицата – гонене, бягане, скачане. Един непрекъснат процес заран от 6 вечер до 7-8 ч.“.
„Така успявахме да ги подготвим. Знаят, че като пратят групата в Турция или Гърция, вероятността да се върнат е 10 процента. Това си е по световни статистики при използване на такива групи. Преодолява се и това. Щом срещу нас има такива и ние бяхме длъжни да имаме такива групи“, казва Николов.
В отряда вече е традиция да се изпращат млади офицери на подготовка във военноморските бази на Съединените щати в курсове за подготовка на бойни плувци и на спасители, защото ВМС осигурява това дежурство в район за търсене и спасяване около 33 000 квадратни мили.
„За чуждестранни военни - те ги наричат студенти от специалните сили на други страни, там има различни курсове на различни нива. Има за управление на моторни бързоходни лодки в крайбрежните райони, курсове по поддръжка на двигателите на лодките, за спасяване, лидерски курсове“, разказва ст. лейтенант Георги Христов, командир на група в МСРО.
Част от подготовката в американските военноморски бази изправя курсистите на предела на техните възможности. Тренира се всичко от парашутна и водолазна подготовка, ориентиране, до работа с експлозиви. Командирът на група в МСРО лейтенант Николай Генов се готви за предстоящия 6-месечен курс, който до момента не е завършван в пълен обем от българин.
„Целта на инструкторите е да те провокират да дадеш максимума от себе си. Дори повече от това. Трябва да си готов, според мен, да умреш, за да изкараш този курс. Просто сблъскаш се с такива предизвикателства, които досега не си очаквал“, казва Генов.
През 2008 г. военнослужещи от подразделението възстановиха изпълнението на учебно-тренировъчни парашутни скокове на вода, които не са изпълнявани в БА от началото на 90-те години на миналия век. Главната особеност при този вид скокове е това, че парашутистът трябва бързо да се освободи от подвесната система на парашута, за да не го повлече куполът към дъното.
Най-неблагоприятният сценарий, който може да се случи, е неочаквано да активират тактически екипи от отряда за изпълнение на внезапно възникнала задача с използване на оръжие при недостиг на време и с много неопределености, разказва командирът на „Тихина“.
„Имаме три свидни жертви, загинали при изпълнение на служебните си задължения през 96 и 97 г., които са най-черните години за формированието. Те са загинали при тренировъчни мисии. Винаги има рискове, когато се поставя (задача) в последния момент с много неопределености, която е възникнала поради необходимост от изпълнение“, казва капитан II ранг Герман Славов.
През 2017 г. катерът „Георги Раковски”, с който бойните плувци от „Тихина“ често тренират участва в спасителна мисия при катастрофа с вертолета „Пантер“ на ВМС. Машината се разбива във водата по време на тактическо учение. Налага се екипажът да бъде спасяван. За съжаление, пилотът майор Георги Анастасов, който успява да спаси с действията си екипажа, не оцелява след трагедията .
„Ние затова работим и тренираме съвместно с колегите от „Тихина“ и „Чайка“ - да действаме адекватно, колкото и напрегната да е самата ситуация. Да си призная честно, лично аз в момента на спасителната операция нямах никакво колебание - от моя страната и от страна на екипажа. Може би впоследствие, след като се върнахме в пункта за базиране, тогава ме обзе това чувство. Осъзнах какво е станало. Дотогава адреналинът ме е държал и тогава рухнах, защото осъзнавам самата трагедия и че загубихме един колега, достоен пилот“, разказва офицерски кандидат Андрей Петров, командир на моторен катер “Георги Раковски“.
Морският специален разузнавателен отряд се готви за мащабна демонстрация. По въздух, суша и по вода. Бойните плувци трябва да действат в абсолютен синхрон, като достигнат до мястото на акцията по различни способи под и над водата, чрез бързо въже или с парашут, за да покажат как успешно могат да бъдат спасени заложници, а група терористи неутрализирани.
Едната група ще действа по парашутен способ и ще извърши въздушен десант, а други две ще се придвижат по море с лодки и водолазен апарат.
„Това е част от сложна операция, която искаме да разиграем. Идеята е да покажем, че подготовката е адекватна на съвременните изисквания“, казва ст. лейтенант Георги Калинов.
За 50 години съществуване не минава задгранично плаване на военноморския флот без участието на бойците от „Тихина“. Те се включват при всички сценарии за обезпечаване на морска сигурност. Ежегодно след 2004 г. участват в операциите на НАТО за морска сигурност в Средиземно море, както и край бреговете на Либия през 2011 г. заради наложеното там ембарго.
„Във Военноморските сили силите за специални операции заемат важно място не само заради това, че те са, които осигуряват скрито изпълнение на задачи, които няма по друг начин да бъдат проведени. Те могат да осигурят безопасното влизане и излизане на кораби на места, в които не са толкова защитени и имат не малка роля в подпомагането на сродни формирования и на наши приятелски страни“, казва командирът на Военноморските ни сили контраадмирал Кирил Михайлов.
Задачите в днешно време са близки до тези при създаването на „Тихина“ - разузнавателни и там използването на оръжието е само при крайна необходимост.
Подпомагане на партньорски сродни сили за сигурност е друг вид важна мисия за отряда. Има и директни акции, свързани с така наречените бординг операции на палуба на кораб, където се очаква да бъде използвано оръжие. Обикновено това се случва, когато на борда на плавателния съд има терористи, пирати или други криминални елементи и когато корабът осъществява нелегален трафик. Риск има във всеки етап от операцията както от дипломатически скандал с държавата, под чийто флаг плава корабът така и при съпротива от страна на екипажа.
„Никога в една бойна обстановка няма да се знае каква е точната ситуация поради липса на информация, но с подготовката те изграждат шесто чувство как ще се развие обстановката“, казва капитан втори ранг Герман Славов.
Част от бойните плувци имат опит и в мисии на армията зад граница в Ирак и Афганистан. Главен старшина Димо Тодоров е сигурен, че въпреки реалистичните тренировки, най-ценните знания и умения се трупат в реални мисии.
„Докато не отидеш и не видиш истински противник, който да окаже някаква съпротива, просто не е същото“, казва Тодоров, който е старши специалист по обработка на разузнавателната информация.
Националната амбиция е морският разузнавателен отряд да развие своя тактическа група, която в случай на необходимост да се изпраща в различни горещи точки. Мястото на отряда обаче е във Военноморските сили и няма как той да бъде прикачен към новосъздаденото командване на специалните операции, категорични са от флота. Взаимодействието обаче е задължително.
„Мястото на „Тихина“ е във Военноморските сили, защото чисто физически е естествената среда на такъв род сили е морето и крайбрежието, което изисква да имаме непрекъснат контакт с командването на ВМС“, казва капитан втори ранг Герман Славов.
„Във флота надеждата на всеки е в това, че човекът до него, застанал рамо до рамо, ще изпълни перфектно задълженията си и няма да го подведе, тъй като в морето и най-малката грешка се наказва и животът на всички зависи от този, който е най-слаб“, категоричен е контраадмирал Кирил Михайлов.
Така в морския специален разузнавателен отряд вече 50 години продължават да изпълняват задачите си със самочувствие, че са различни от всички останали в армията и си пожелават броят на скоковете и приземявания, както и броят на потапянията и изплаванията винаги да е равен.
-
България 2 мин.Българските „Тюлени“: Готови за акция по суша, въздух и вода -
България 2 мин.Най-добрите сред най-добрите: Спецсилите на Българската армия -
България 2 мин.На първа линия: Наши командоси ще са дежурна част за антитерористични операции на НАТО -
България 6 мин.Загиналият кап. Георги Анастасов ще бъде повишен посмъртно в звание -
Политика 2 мин.Премиерът: Падналият хеликоптер струва колкото коледните добавки за пенсионерите
-
България 2 мин.Българските „Тюлени“: Готови за акция по суша, въздух и вода -
България 2 мин.Най-добрите сред най-добрите: Спецсилите на Българската армия -
България 2 мин.На първа линия: Наши командоси ще са дежурна част за антитерористични операции на НАТО -
България 6 мин.Загиналият кап. Георги Анастасов ще бъде повишен посмъртно в звание -
Политика 2 мин.Премиерът: Падналият хеликоптер струва колкото коледните добавки за пенсионерите
